Съпруга на убиец

— Аз… мислех, че той все пак не говори сериозно, че ще я убие. Мислех, че ще я взема и ще я оставя и те ще правят секс някъде и ще се смеят на цялата история. Не мислех, че наистина ще я убие.

— Господин Хил, предполага се, че вие имате солидно алиби за времето на смъртта на госпожица Русо. Вярно ли е?

— Да.

— А имате ли?

— Да.

Ярдли извади няколко снимки и се приближи до него.

— Какво е това?

— Това са мои снимки на хиподрума „Вегас Даунс“, които направих.

— На коя дата?

— На деветнайсети февруари двехилядната година, в деня, когато изчезна госпожица Русо. Виждате, че направих снимките близо до часовника с датата на хиподрума. Взех госпожица Русо малко преди единайсет и след това я оставих при колата на Уесли, една пряка по-нататък, и отидох на хиподрума. Прекарах там половината ден.

— Искане за представяне на веществени доказателства петдесет и шест и петдесет и седем, почитаеми съдия.

— Възражение!

— На какво основание, господин Пол?

Уесли започна да заеква. Гневът го завладя и замъгли мисленето му.

— Почитаеми съдия? — попита Ярдли.

— Веществените доказателства се приемат.

Ярдли отново се обърна към Хил.

— Какво се случи, след като прекарахте деня на хиподрума?

— Уесли дойде и се срещнахме отпред вечерта. Той изглеждаше много щастлив и отпуснат. Попитах го какво е станало и Уесли отговори, че го е направил.

— Какво си помислихте, че означава това?

— Помислих, че означава, че я е убил. И го попитах. Той каза, че тя скочила от колата, когато осъзнала какво е намислил, и че се наложило да я гони. Настигнал я, грабнал камък и ѝ разбил главата.

— Но как я е убедил да отиде с него на уединено място в пустинята?

— Госпожица Русо не отиваше в спортната зала, както е казала на майка си. Уесли ѝ казал, че има изненада за нея на онова място в пустинята, и отначало тя не се съпротивлявала. — Хил погледна Уесли. — Той каза, че най-голямо удоволствие му доставило, когато видял очите ѝ, щом осъзнала защо всъщност са там.

Уесли скочи на крака.

— Това е пародия на всичко, което представлява нашата система на правораздаване. Вие току-що повърнахте върху всеки принцип…

— Господин Пол — строго го прекъсна Агби. — Дадох ви няколко пъти шанс. Федерални маршали, моля, изведете господин Пол от съдебната зала.

Федералните маршали тръгнаха към Уесли. Той грабна стола си и го тресна в лицето на единия, а после се хвърли към Ярдли. Чантата ѝ беше на стола до нея и ръката ѝ вече беше вътре. Ярдли извади флакон лютив спрей и напръска лицето му. Уесли изкрещя и затвори очи. Залата се изпълни с острата смрад на парливи химични вещества. Друг федерален маршал прескочи масата на защитата и повали на пода Уесли.

76.

Мотел „Ред Сън“ се състоеше от две отделни сгради, обърнати с лице една срещу друга. Частният детектив Паркър беше наел стая в по-отдалечената от улицата сграда, под фалшиво име, с чужда кредитна карта, но не беше сменил регистрационните табели на колата си под наем. Улична камера на пункт за пътни такси беше заснела номера, който вече беше обявен за издирване, и скоро след това откриха и мотела, където беше отседнал Паркър. Частният детектив имаше билет за самолет за Мексико, който трябваше да излети след три часа.

Болдуин нахлузи кевларената жилетка. Няколко полицаи вече бяха на мястото и обкръжиха мотела. Двама агенти на ФБР заеха позиции, а Болдуин изостана малко, за да се подготви. Той провери пълнителя на пистолета си „Глок“ и освободи предпазителя.

Полицаите заобиколиха отзад. Болдуин последва двамата агенти до вратата на стаята на Паркър и погледна през прозореца, но завесите бяха дръпнати. Застанаха от двете страни на вратата и едно ченге дотича с таран.

Болдуин вдигна три пръста и отброи: три… две… едно.

Разбиха вратата и той извика:

— ФБР!

Първият изстрел прозвуча като взривяване на фойерверк в тъпанчето на ухото му. Паркър седеше на леглото с пушка в ръцете. Единият от полицаите до Болдуин се строполи на земята. Болдуин затаи дъх, когато Паркър насочи пушката към него. Паркър стреля, но не улучи, и куршумът се заби в стената.

Болдуин стреля два пъти. И двата куршума попаднаха в главата на Паркър точно над дясното му око. Той политна назад на леглото и изпусна пушката. Болдуин я изрита настрана. Кръвта потече от Паркър и като поток напои леглото.

77.

На другия ден съдебните заседатели бяха свикани отново. Уесли напразно се беше опитал да пледира за неправилно проведен съдебен процес, но аргументите на Ярдли и цитирането на случаи от съдебната практика бяха потвърдили онова, което съдията вече знаеше: подсъдимият не можеше да иска неправилно проведен съдебен процес заради собственото си лошо поведение, иначе всеки обвиняем във всяко съдебно дело, когато почувства, че ще бъде осъден, можеше да направи нещо неочаквано и да поиска неправилно проведен съдебен процес.