Състояние на страх

— Екипът там прави сравнителни анализи на ОЦМ-етата — тоест на компютърно генерираните климатични модели — от 1970 година до наши дни. Както знаете, тези модели са изключително сложни, боравят с милион и повече променливи величини едновременно. Те са, засега, най-сложните компютърни модели, създадени от човечеството. Работим предимно с американски, британски и немски модели.

— Разбирам… — Започваше да му идва нанагорно.

— А екипът отсреща работи върху океанските нива. Зад ъгъла е палеоклиматът. Техните проучвания са, разбира се, чисто теоретични. И последният екип се занимава със слънчевото греене и аерозолите. Имаме и външен екип в Калифорнийския университет — той работи върху механизмите за събиране на атмосферни данни, най-вече върху облачните покривки и реакцията им на температурните промени. Кажи-речи, това е всичко. — Млъкна, забелязала объркването в очите на Евънс. — Извинете. Понеже работите с Джордж Мортън, реших, че сте запознат с тези неща.

— Кой е казал, че работя с Джордж Мортън?

Тя се усмихна.

— Ние си разбираме от работата, господин Евънс.

Минаха покрай една последна стая със стъклени стени, която си нямаше надпис. Беше пълна с диаграми и огромни фотографии, както и с триизмерни модели на Земята в кубове от прозрачна пластмаса.

— Какво е това? — попита той.

— Това е аудио-видео екипът ни. Те подготвят визуалните материали за съдебните заседатели. Някои от данните са изключително сложни и се опитваме да открием най-опростения и най-убедителен начин, по който да ги представим.

Продължиха напред и Евънс попита:

— Наистина ли е толкова сложно?

— Да — отвърна тя. — Островната държава Вануту се състои от четири коралови атола в южния Тихи океан, чието най-високо надморско равнище е само седем метра. Осемте хиляди жители на тези острови мога да бъдат потопени от покачващото се океанско ниво вследствие от глобалното затопляне.

— Да — каза Евънс. — Това го разбирам. Но защо сте впрегнали толкова много хора за научната обосновка?

Тя го погледна странно.

— Защото искаме да спечелим делото.

— Да…

— А то ще е трудно.

— Какво имате предвид? — попита Евънс. — Става въпрос за глобалното затопляне. Всички знаят, че глобалното затопляне е…

Нечий глас се разнесе басово откъм другия край на склада:

— Е какво?

Плешив очилат мъж вървеше към тях. Походката му беше тромава и прякорът му, Плешивия орел, определено му подхождаше. Както винаги, Джон Болдър беше облечен в синьо — син костюм, синя риза и синя вратовръзка. Изглеждаше вечно напрегнат, очите му примижаваха, вперени в Евънс. Колкото и да му беше неприятно, Евънс трябваше да си признае, че срещата с известния адвокат го изпълва с боязън.

Подаде му ръка и се представи.

— Питър Евънс, „Хасъл и Блак“.

— И работите с Джордж Мортън?

— Да.

— Задължени сме на господин Мортън за неговата щедрост. Полагаме всички усилия да бъдем достойни за подкрепата му.

— Ще му предам, господине.

— Да, разбира се. Та говорехте за глобалното затопляне, господин Евънс. Интересува ли ви тази тема?

— Да, интересува ме. Както всеки загрижен гражданин на тази планета.

— Така е. Но кажете ми нещо. Какво представлява глобалното затопляне, така както вие го разбирате?

Евънс се опита да прикрие изненадата си. Не беше очаквал, че ще го изпитват.

— Защо питате?

— Питаме всеки, който дойде тук. Опитваме се да си създадем представа за това доколко е информирана широката общественост. Какво е глобалното затопляне?

— Глобалното затопляне е затоплянето на земята от изгарянето на изкопаеми горива.

— Това всъщност не е вярно.

— Не е ли?

— Дори не е близо до истината. Опитайте още веднъж.

Евънс замълча. Ясно беше, че го изпитва човек с придирчивата и прецизна умствена нагласа на правист. Той добре познаваше тази порода, още от правния факултет. Помисли за миг, като внимателно подбираше думите си.

— Глобалното затопляне е, ъъъ, затоплянето на земната повърхност от излишъка на въглероден двуокис в атмосферата, причинен от изгарянето на изкопаеми горива.

— И това също не е вярно.

— Защо да не е?

— По няколко причини. В най-добрия случай, мога да преброя четири грешки в изявлението, което направихте току-що.

— Не разбирам — каза Евънс. — Изявлението ми… просто казах какво е глобалното затопляне.

— Само че то е нещо друго. — Тонът на Болдър беше отсечен, авторитетен. — Глобалното затопляне е теория…

— Вече едва ли е само теория — прекъсна го Евънс.

— Напротив, теория е — каза Болдър. — Повярвайте ми, лично аз бих искал да е нещо повече. Но в действителност глобалното затопляне е

теорията

, че повишените нива на въглероден двуокис и някои други газове причиняват увеличаване и

средната температура

на земната атмосфера, заради така наречения „парников ефект“.

— Щом казвате — съгласи се Евънс. — Това е по-точно определение, но…

— Господин Евънс, вие самият вярвате в глобалното затопляне, ако съм ви разбрал правилно, нали?

— Разбира се.

— Силно вярвате в него?

— Ами да. Като всички други.

— Когато вярвате силно в нещо, не смятате ли, че е важно да изразявате това си убеждение по най-точния начин?