Състояние на страх

Всъщност беше леко обезпокоен. Но само леко. И преди беше чувал подобни твърдения на екологични конференции. Лобистите на индустрията можеха да те засипят с данни, които са изопачили предварително, и да изнесат убедителна, добре подготвена реч, която, без да се усетиш, те изпълва със съмнения.

Сякаш прочела мислите му, Дженифър каза:

— Тези диаграми показват действителни данни, Питър. Температурни записи от Института за космически изследвания към Колумбийския университет. Нива на въглероден двуокис от Мауна Лоа и ледниците в Антарктика

4

. И всичките са събрани от изследователи, които твърдо вярват в наличието на глобално затопляне.

— Да — каза той. — Защото всеобщото мнение на учените по целия свят гласи, че глобалното затопляне е факт и че то представлява заплаха за цялата планета.

— Добре — спокойно каза тя. — Радвам се, че всичко това не повлия на възгледите ви. Сега да се насочим към други въпроси. Дейвид?

Един от студентите се наведе напред.

— Господин Евънс, бих искал да поговорим за използването на земята, за градския островен ефект на затопляне и за сателитните данни относно температурата на тропосферата.

Евънс си помисли: „О, Господи“. Но само кимна и каза:

— Добре…

— Един от въпросите, които бихме искали да засегнем, е как температурата на повърхността се влияе от използването на земята. Запознат ли сте с този въпрос?

— Всъщност не. — Той си погледна часовника. — Честно казано, вие работите в дълбочина на подробностите, която е извън моите възможности. Аз просто слушам какво казват учените и…

— А ние се подготвяме за съдебен процес — каза Дженифър — въз основа на онова, което казват учените. Съдебната битка ще се води точно на такова ниво на научна трудност.

— Битка? — Евънс сви рамене. — Че кой ще ви опонира? Няма уважаван учен на света, който да не вярва в наличието на глобално затопляне.

— Точно тук грешите — каза тя. — Защитата ще призове професори от МТИ, Харвард, Колумбия, Дюк, Вирджиния, Колорадо, Бъркли и други престижни университети. Ще призоват бившия президент на Националната академия на науките. Може да призоват дори няколко нобелови лауреати. Ще докарат професори от Англия, от германския институт „Макс Планк“, от Стокхолмския университет в Швеция. Тези учени ще твърдят, че глобалното затопляне е в най-добрия случай недоказано, а в най-лошия — чиста фантазия.

— Изследванията им, без съмнение, са финансирани от едрата индустрия.

— Някои да. Но не всички.

— Значи са свръхконсервативни.

— Фокусът на процеса ще е върху данните — каза тя.

Евънс ги погледна и видя тревогата по лицата им. И си помисли: „Те наистина мислят, че могат да загубят делото“.

— Но това е абсурдно — каза Евънс. — Стига само да прочетете вестниците или да гледате телевизия…

— Вестниците и телевизията са податливи на грижливо дирижирани медийни кампании. За разлика от съдебните процеси.

— Ами тогава оставете масмедиите — каза Евънс — и просто прочетете научните списания…

— Правим го. Не всички биха били от полза за нашата кауза. Господин Евънс, имаме още доста работа. Така че по-добре се успокойте, за да можем да продължим.

В този момент телефонът иззвъня и Болдър го измъкна от това мъчение.

— Пратете онова момче от „Хасъл и Блак“ в офиса ми — каза той. — Мога да му отделя десет минути.

ЕКИП ВАНУТУ

Вторник, 24 август

12:04

Офисът на Болдър беше със стъклени стени. Самият той бе качил крака върху стъкленото бюро и разлистваше дебели папки с документи и изследователски доклади. Не си свали краката, когато Евънс влезе, само попита:

— Интересно ли ви беше?

Имаше предвид „разпита“.

— В известен смисъл — каза Евънс. — Но трябва да кажа, че според мен хората ви се притесняват, че може да загубят.

— Аз съм напълно убеден, че ще спечелим това дело — каза Болдър. — Напълно. Но не искам хората ми да мислят като мен! Искам много да се притесняват. Искам екипът ми да трепери от страх преди всеки процес. И особено преди този. Ние ще се изправим срещу Агенцията за защита на околната среда, която го знае и вече си е осигурила външна адвокатска помощ в лицето на Бари Бекмън.

— Уха! — възкликна Евънс. — Тежка артилерия.

Бари Бекмън беше най-известният адвокат от своето поколение. Едва двайсет и осем годишен беше защитил професура в правния факултет на Станфордския университет, няколко години след това беше напуснал университета и се бе заел с частна практика. Вече представляваше Майкрософт, Тойота, Филипс и множество други мултинационални компании. Беше изключително умен, чаровен, имаше невероятно чувство за хумор и фотографска памет. Всички знаеха, че когато пледира пред Върховния съд (вече го беше правил три пъти), цитира страниците на съответните документи в отговор на въпроси, зададени му от съдията. „Ваша чест, вярвам, че ще намерите тази информация в бележка под линия номер седемнайсет на страница 237“. Такива работи.