Състояние на страх

— Намерихте ли нещо? Мога ли да помогна?

— Едва ли — каза Кенър. — Ще се оправим сами.

— Но може би той ще разпознае… — почна Евънс.

— Не — отсече Кенър. — Ще сверим номерата в снимковите файлове на НАСА. Да продължаваме.

Претърсваха мълчаливо още няколко минути. Кенър извади джобно ножче и сряза подплатата на куфара, който лежеше отворен в ъгъла на стаята.

— Аха! — възкликна и се изправи. Държеше две малки дъги от светла гума.

— Какво е това? — попита Евънс. — Силикон?

— Или нещо подобно. Във всеки случай някакъв вид мека пластмаса. — Изглеждаше много доволен.

— За какво служат? — попита Евънс.

— Нямам представа — каза Кенър. И продължи да претърсва куфара. Евънс се зачуди защо Кенър изглежда толкова доволен. Сигурно не искаше да каже нещо важно пред Макгрегър. Но какво толкова можеха да означават две парчета гума? Какво би могло да е предназначението им?

Евънс прегледа повторно документите на бюрото, но не откри нищо повече. Повдигна настолната лампа и погледна под нея. Клекна и погледна под бюрото, в случай че нещо е залепено там. Не откри нищо.

Кенър затвори куфара и каза:

— Както си и мислех, друго няма. Имаме късмет, че открихме и това. — Обърна се към Макгрегър. — Къде е Санжонг?

— В стаята със сървъра, прави каквото му казахте — отрязва Брюстър и екипа му от системата.

„Стаята със сървъра“ беше малко по-голяма от килер. Две еднакви лавици с процесори се издигаха от пода до тавана, имаше я обичайната мрежа на тавана за поддържане на безбройните кабели. Тук беше и централният терминал, качен на малка метална маса. Санжонг седеше пред него заедно с един техник от станцията и изглеждаше крайно объркан.

Кенър и Евънс стояха отвън, в коридора. Евънс беше доволен, че се чувства достатъчно стабилен, за да стои прав. Силите му се връщаха бързо.

— Не е лесно — каза Санжонг на Кенър. — Процедурата тук е да се предоставя на всеки пребиваващ в станцията учен лична директория, а също и директна радио — и интернет връзка. А тези тримата са знаели как да се възползват максимално от това. Третият човек с Брюстър явно е бил компютърджия. Само ден след пристигането си е влязъл като сисадмин и е инсталирал задни вратички и троянци из цялата система. Даже не знаем колко са. Сега се опитваме да ги открием.

— Добавил е и няколко фиктивни юзъра — каза техникът.

— Двайсетина, мен ако питате — каза Санжонг. — Но те не ме притесняват. Вероятно са си точно такива — фиктивни. Ако е умен — а той е, — си е осигурил достъп до системата през съществуващ юзър, така че да не му хванат следите. В момента търсим юзър, който през последната седмица е добавил нова вторична парола. Само че тукашната система е бавна.

— А троянците? — попита Кенър. — Какво време им е зададено?

Евънс знаеше, че на компютърен жаргон троянецът е невинна на вид програма, инсталирана в системата и програмирана да се събуди на по-късен етап и да направи нещо.

Класическият троянец бе програма, инсталирана от недоволен служител, изтрила целия твърд диск на компютърната система на фирмата три месеца след като служителят бил уволнен. Но имаше и много вариации.

— На всички, които открих досега, зададеният срок е кратък — каза Санжонг. — Едни до два дни, броено от днес. Открихме един, който ще се задейства след три дни. Нищо по-далечно от това.

— Така. Точно както очаквахме — каза Кенър.

— Да — кимна Санжонг. — Намерението им е било да се случи скоро.

— Какво да се случи? — попита Евънс.

— Откъсването на големия айсберг — каза Кенър.

— Защо скоро? Те са щели да бъдат тук.

— За това не знам. Но при всички случаи времето е зависело от нещо друго.

— Така ли? От какво?

Кенър го погледна.

— За това можем да поговорим по-късно. — И отново се обърна към Санжонг. — А радиовръзките?

— Дезактивирахме всички преки връзки — каза той. — А ти, предполагам, си поработил на място.

— Да — каза само Кенър.

— Какво си направил на място? — попита Евънс.

— Прекъсване на случаен принцип.

— На какво?

— Ще ти кажа по-късно.

— Значи направеното от мен е било излишно — каза Санжонг.

— Не. Защото не можем да сме сигурни, че тук няма някой друг, който да развали направеното от нас.

— Ще ми се да знаех за какво си говорите… — обади се Евънс.

— По-късно — натърти Кенър. Погледът му беше красноречив.

Евънс млъкна. Чувстваше се засегнат.

— Госпожица Джоунс е будна и се облича — каза Макгрегър.

— Добре — каза Кенър. — Мисля, че тук направихме, каквото можахме. След час тръгваме.

— Накъде? — попита Евънс.

— Мислех, че е очевидно — каза Кенър. — Хелзинки, Финландия.

НА ПЪТ

Петък, 8 октомври

06:04

Самолетът летеше в ослепителната утринна светлина. Сара спеше. Санжонг работеше нещо на лаптопа си. Кенър гледаше през прозореца.

— Добре де, кажи какво прекъсна на случаен принцип? — попита Евънс.

— Коничните заряди — отговори Кенър. — Бяха наредени в прецизен модел, през сто метра. Прекъснах петдесет на случаен принцип, повечето в източния край на редицата. Това ще е достатъчно да предотврати генерирането на резонансна вълна.

— И няма да има айсберг?

— Това е идеята.

— И защо отиваме в Хелзинки?