Състояние на страх

— Къде си, Питър? — попита Кенър.

— В Санта Моника.

— Върни се в апартамента си, приготви си някакви туристически дрехи и чакай там.

— Защо?

— Свали всичко, което носиш в момента. Не взимай нищо от онова, с което си облечен.

— Но защо?

— По-късно ще ти обясня.

Щрак. Връзката прекъсна.

Евънс приготви набързо един сак, после влезе в дневната, сложи диска в DVD плейъра и зачака да се зареди менюто с датите.

Избра втората от списъка.

На екрана отново се появиха Дрейк и Хенли. Изглежда, беше същият ден, защото носеха същите дрехи. Но по-късно. Дрейк си беше свалил сакото и то висеше на един стол.

— Това вече съм го чувал — казваше Дрейк. Изглеждаше недоволен. — И съветът ти не струваше пет пари.

— Мисли структурно — каза Хенли. Беше се облегнал на стола си, вперил поглед в тавана и събрал пръсти.

— Какво означава това, по дяволите? — сопна му се Дрейк.

— Мисли структурно, Николас. Помисли за това как функционира информацията. Какво поддържа и какво я поддържа.

— Това са пиарски простотии.

— Николас — остро каза Хенли. — Опитвам се да ти помогна.

— Извинявай. — Дрейк погледна виновно като смъмрено дете. Дори понаведе глава.

„Хенли ли командва парада“ — помисли си Евънс озадачено. Последната размяна на реплики определено навеждаше на тази мисъл.

— Така — каза Хенли. — Нека ти обясня как ще решиш проблема си. Решението е просто. Ти вече ми каза, че…

На вратата на апартамента се похлопа силно. Евънс спря DVD-то и просто за всеки случай извади диска и го пъхна в джоба си. Хлопането продължаваше и той побърза да отвори.

Беше Санжонг Тапа. Навъсен.

— Трябва да тръгваме — каза той. — Веднага.

5. СНЕЙК

ДИАБЛО

Неделя, 10 октомври

14:43

Хеликоптерът летеше над аризонската пустиня на трийсетина километра от Флагстаф, недалеч от каньона Диабло. На задната седалка Санжонг подаде на Евънс снимки и компютърни разпечатки и каза:

— Приемаме, че мрежите на Природозащитния освободителен фронт са в бойна готовност, но същото важи и за нашите. Всичките ни мрежи са активни и в една от тях попаднахме на неочаквана улика. Асоциацията за управление на югозападните паркове, представи си!

— Която е?

— Това е организация на управителите на щатските паркове от всички западни щати. Та те са открили, че се е случило нещо много странно. Голям процент от щатските паркове в Юта, Аризона и Ню Мексико са резервирани предварително, с авансови плащания, за служебни пикници, училищни празненства, рождени дни и така нататък за този уикенд. Във всички случаи без изключение става въпрос за семейни събирания, родители и деца, понякога баби и дядовци. Вярно, този уикенд е дълъг, цели три дни. Само че почти всички резервации са за понеделник. Само шепа са за събота или неделя. Никой от парковите управители не помни да се е случвало такова нещо.

— Не схващам — каза Евънс.

— И те са останали озадачени — каза Санжонг. — Решили, че може да е работа на някаква секта и понеже парковете не могат да бъдат използвани за религиозни цели, вдигнали телефона и звъннали на някои от организациите. И навсякъде се оказало, че организациите са получили дарения, които, изрично било посочено, трябвало да се използват за финансиране на мероприятия за този уикенд.

— Дарения от кого?

— От благотворителни организации. Ситуацията е идентична навсякъде. Получили писмо, в което се казвало: „Благодарим ви за скорошната ви молба за финансиране. С удоволствие ви съобщаваме, че можем да подкрепим финансово сбирката ви в този и този парк в понеделник, единадесети октомври. Чекът вече е изпратен на ваше име. Приятно прекарване“.

— Само че въпросните фирми и компании никога не са молили за такава резервация, така ли?

— Да. Така че се обадили в благотворителната организация и оттам им казали, че сигурно е станала грешка, но понеже чековете така или иначе вече са изпратени, можели да използват парка за посочения ден. И много от фирмите решили наистина да се възползват.

— И въпросните благотворителни организации са?

— Едва ли си ги чувал. Фондът „Ами Роситър“. Фондът за Нова Америка. Фондация „Роджър В. и Елинор Т. Малкин“. Фондация „Джойнър Мемориал“. Десетина благотворителни организации.

— Истински ли са?

Санжонг сви рамене.

— Едва ли. В момента ги проверяваме.

— Продължавам да не разбирам.

— Някой иска парковете да са пълни този уикенд.

— Да, но защо?

Санжонг му подаде една снимка. Беше въздушна снимка с фалшиви цветове и на нея се виждаше гора, дърветата бяха яркочервени на фона на тъмносиня земя. Санжонг почука с пръст в центъра на фотографията. Там, на една полянка сред гората, Евънс видя на земята нещо като паяжина — серия концентрични линии, свързващи фиксирани точки. Съвсем като паяжина.

— И това е?

— Ракетен ред. Фиксираните точки са установките. Линиите са захранващите кабели, чрез които се контролира изстрелването. — Пръстът му се плъзна по снимката. — Както виждаш, същата подредба я има тук. И тук. Трите оформят триъгълник със страна приблизителни осем километра.

Евънс започна да схваща. Три отделни паяжини, заредени на полянки сред гората.

— Три ракетни реда…