Състояние на страх

— Да. Знаем, че са купили петстотин ракети с твърдо гориво. Самите ракети са доста малки. Анализ с приближение на снимката показва, че установките са с диаметър десетина сантиметра, което означава, че ракетите могат да се издигнат до триста метра височина. Не повече. Във всеки ред има по петдесетина ракети, свързани помежду си. Едва ли са нагласени да се изстрелят едновременно всичките. А виждаш, че установките са разположени на значително разстояние една от друга…

— Но с каква цел? — попита Евънс. — Тези неща са в средата на нищото. Изстрелват се на триста метра и после падат обратно на земята? Така ли? Какъв смисъл има в това?

— Не знаем — каза Санжонг. — Но разполагаме с още една улика. Снимката, която държиш, е направена вчера. Тази е направена днес сутринта. — Подаде на Евънс втора снимка на същия терен.

Паяжините ги нямаше.

— Какво е станало? — попита Евънс.

— Събрали са си нещата и са изчезнали. На първата снимка се вижда, че по края на полянките има паркирани ванове. Явно са натоварили всичко на вановете и са отпрашили.

— Защото са били забелязани?

— Едва ли са разбрали, че някой ги е забелязал.

— Тогава защо?

— Според нас е трябвало да се преместят на по-благоприятно място.

— По-благоприятно за какво? — попита Евънс. — Какво става?

— Може би е важно — каза Санжонг, — че по времето, когато са купили ракетите, са купили и сто и петдесет километра микровлакнов кабел.

Кимна на Евънс, сякаш това обясняваше всичко.

— Сто и петдесет километра какво…?

Санжонг погледна многозначително към пилота на хеликоптера и поклати глава.

— В по-големи подробности можем да навлезем и по-късно, Питър.

След което заби поглед през прозореца.

Евънс гледаше през отсрещния прозорец. Отдолу се нижеха километри ерозирал пустинен пейзаж, кафяви скали, прорязани с оранжево и червено. Хеликоптерът летеше на север. Сянката му препускаше по пясъка. Кривеше се върху по-неравния терен, после си възвръщаше формата на равното.

Ракети. Санжонг му беше стоварил тази информация, сякаш той би трябвало сам да я разгадае. Петстотин ракети. Групи от по петдесет установки, на голямо разстояние една от друга. Сто и петдесет километра микровлакнов кабел.

Това сигурно означаваше нещо, но Питър Евънс нямаше представа какво може да е. Групи от малки ракети — за какво?

Микровлакнов кабел — за какво?

Лесно му беше да пресметне, че ако този кабел бъде прикачен към ракетите, на всяка ракета ще се пада по около триста метра кабел.

Това пък беше височината, до която според думите на Санжонг щели да се издигнат ракетите.

Значи тези ракети щяха да летят триста метра във въздуха, влачейки микровлакнови кабели? Какъв бе смисълът? Или пък кабелът трябваше да послужи да си ги издърпат обратно? Не, не можеше да е това. Ракетите щяха да паднат в гората и кабелът щеше да се скъса.

И защо ракетите бяха разположени на голямо разстояние една от друга? Щом бяха само по десетина сантиметра в диаметър, не можеха ли да ги сложат по-близо?

Имаше някакъв спомен за ракетни установки, използвани от военните, при които ракетите са разположени толкова близо една до друга, че перките им почти се докосват. Защо тези бяха толкова раздалечени?

Една ракета излита нагоре… влачейки тънък кабел… изкачва се на триста метра… и…

И какво?

Може пък в носа на всяка ракета да имаше прибори някакви или замерващи устройства. И кабелът да е начин да се предаде информация обратно към земята. Но какви прибори?

Каква бе целта на всичко това?

Хвърли поглед към Санжонг, който се беше навел над друга снимка.

— Какво правиш?

— Опитвам се да разбера те какво са направили.

Евънс погледна снимката и се намръщи. Беше сателитна метеорологична снимка.

Санжонг държеше метеорологична карта.

Всичко това с времето ли беше свързано?

ФЛАГСТАФ

Неделя, 10 октомври

20:31

— Да — каза Кенър и се приведе напред в сепарето. Седяха в дъното на един ресторант във Флагстаф. Джубоксът на бара въртеше песен на Елвис Пресли. Кенър и Сара се бяха появили преди минути. Евънс си помисли, че Сара изглежда изцедена и разтревожена. Нищо общо с обичайната й бодрост. — Смятаме, че всичко това е свързано с времето — продължи Кенър. — Даже сме сигурни. — Замълча, докато сервитьорката поднесе салатите, после продължи: — Има две причини да смятаме, че е така. Първо, от ПОФ са купили голямо количество скъпа технология, която в съвкупността си не би могла да послужи за нищо друго, освен за опит да се повлияе върху времето. И второ…

— Чакай малко, чакай — прекъсна го Евънс. — Опит да се повлияе върху времето, така каза, нали?

— Точно така, да.

— Как да се повлияе?

— Да се контролира — каза Санжонг.

— Това е откачено — възрази Евънс. — Твърдиш, че онези си мислят, че могат да контролират времето?

— Могат — каза Сара.

— Но как? — възкликна Евънс. — Как могат да го направят?

— По-голямата част от изследването е поверителна.

— Тогава как са се добрали до него?