Тактика на грешките

— Нали ви предупредих? — наруши Мондар паузата, последвала тази малка словесна буря. Клетус гледаше дребното човече с лека усмивка, доста наподобяваща тази на Де Кастрис в началото. — Господин Тен има енциклопедичен запас от познания.

— Разбирам какво имате предвид — каза Клетус. — Но познания и умозаключения са две различни неща. Ето защо аз ще завърша останалите шестнадесет книги независимо от съмненията на господин Тен. Всъщност това е причината, поради която съм се запътил към Кълтис — за да съм сигурен, че ще ги напиша.

— Точно така — да извлечете облага от поражението там — изскърца Патер Тен. — Да спечелите войната в Бакхала за шест седмици и да станете героя на Съюза.

— Да, идеята не е съвсем лоша — забеляза Клетус, докато стюардът сръчно постави чиста чаша пред него и я напълни от една бутилка с яркожълта течност, която взе от масата, — само че накрая няма да спечели нито Съюзът, нито Коалицията.

— Изказването ви е доста силно, полковник — намеси се Де Кастрис. — Освен това е доста близо до предателство, не смятате ли? Думите, отнасящи се за Съюза, изречени от офицер на Съюза?

— Така ли мислите? — отвърна Клетус и се усмихна. — Някой тук смята ли да докладва за мен?

— Вероятно. — В дълбокия глас на Де Кастрис се усещаше смразяваща нотка. — Но в момента е просто интересно да ви слуша човек. Какво ви кара да смятате, че накрая нито Съюзът, нито Коалицията ще имат надмощие сред колониите на Кълтис?

— Законите на историческото развитие сочат такъв край.

— Закони! — гневно реагира Мелиса. Напрежението, което беше започнало да се усеща под спокойния разговор, й дойде много. — Защо всеки мисли — тя погледна за момент баща си почти с горчивина, — че съществуват някакви абстрактни принципи или теории, или кодове, с които трябва да се съобразява? Практичните хора са тези, които правят нещата да стават! В днешно време трябва да си практичен, в противен случай по-добре да си мъртъв.

— Мелиса — Де Кастрис й се усмихна — почита практичния човек. Боя се, че трябва да се съглася с нея. Опитът го налага.

— Противно на теориите, полковник — подхвърли Патер Тен подигравателно, — противно на книжните теории. Почакайте, докато попаднете на истинска битка в джунглата на Бакхала заедно с офицери на оперативна служба и откриете какво представлява в действителност войната! Почакайте, докато чуете свистенето на лъчевото оръжие над главата си, и тогава ще разберете…

— Той носи Ордена на честта на Съюза, господин Тен. — Неочаквано равният тон на Ичан Кан преряза тирадата на човечето като с брадва. В настъпилата тишина Ичан посочи с твърдия си мургав показалец ивицата в червено, бяло и златно в десния край на редицата от ленти, които украсяваха куртката на Клетус.

ДВЕ

На масата настъпи тишина.

— Полковник — попита Ичан, — какво ви има на крака?

Клетус криво се усмихна.

— Имам частична протеза на коляното. Напълно удобна, но си личи, когато вървя. — Той погледна отново Патер Тен. — Всъщност господин Тен е много близо до истината относно моя практически военен опит. Активната ми служба продължи само три месеца, след като бях произведен — по време на последната партизанска война между Съюза и Коалицията, преди седем години.

— Но вие сте излезли от тези три месеца с Ордена на честта! — възкликна Мелиса. Изражението, с което го беше наблюдавала преди, сега беше променено изцяло. Тя се извърна към Патер Тен: — Предполагам, че това е едно от малкото неща, за което не знаете нищо?

Патер Тен я погледна с омраза.

— Наистина ли, Патер Тен? — промълви Де Кастрис.

— Имаше един лейтенант Греъм, награден от Съюза преди седем години — изрече злобно човечето. — Неговото поделение извършило въздушен десант на един остров в Тихия океан, отбраняван от наш гарнизон. Поделението било разбито и отрязано, но лейтенант Греъм съумял да организира партизанска съпротива, която достатъчно успешно задържала нашите хора в обкръжение на силно укрепените им позиции, докато един месец по-късно не пристигнали подкрепленията на Съюза. Ден преди уволнението му той се натъкнал на подвижна мина. Наложило се да го тикнат в академията, защото след това бил физически негоден за активна служба.

На масата отново настъпи тишина, този път по-кратка.

— И така — каза със странно замислен тон Де Кастрис, въртейки между пръстите си наполовина пълната си чаша, — оказва се, че ученият бил герой, а, полковник?

— Не, за Бога, не! — възпротиви се Клетус. — Лейтенантът беше просто невнимателен войник, това е всичко. Ако тогава разбирах нещата така добре, както сега, никога не бих се натъкнал на тази мина.

— Ето ви сега обаче запътил се натам, където отново има битка! — възкликна Мелиса.

— Така е, но както вече казах, сега съм поумнял. Не искам повече медали.

— А какво точно искате, Клетус? — попита Мондар от другия край на масата. От няколко минути Пълномощникът наблюдаваше Клетус с нетипична за екзот настойчивост.

— Иска да напише още шестнадесет тома — изсумтя Патер Тен.