Тактика на грешките

— Господин Тен е съвсем прав — каза тихо Клетус на Мондар. — Това, което наистина искам да направя, е да завърша труда си върху тактиката. Но установих, че трябва първо да създам условията, при които тя ще бъде приложена.

— Да спечели войната в Нова Земя за шестдесет дни! — вметна Патер Тен. — Точно както казах.

— Мисля, че ще бъде за по-кратко време — отвърна Клетус и спокойно огледа променените изражения на всички без Мондар и Патер Тен.

— Очевидно вярвате в способностите си на военен експерт, полковник — забеляза Де Кастрис. Подобно на Мондар и неговият поглед, отправен към Клетус, беше станал по-заинтересован.

— Аз не съм експерт, а учен. Има разлика. Експертът е човек, който знае много за предмета си. А ученият знае всичко, което може да се знае за него.

— Това са само теории — възкликна Мелиса и го изгледа озадачено.

— Да — отвърна й той, — но действащият теоретик има едно предимство пред практика.

Тя поклати глава, но не каза нищо — облегна се назад върху възглавницата на креслото и го наблюдаваше, прехапала долната си устна.

— Опасявам се, че отново ще се съглася с Мелиса — намеси се Де Кастрис. За момент погледът му се замъгли, като че ли не гледаше към тях, а някъде вътре в себе си. — Виждал съм твърде много мъже, които притежаваха само теории, премазани при първия им сблъсък с реалния свят.

— Хората са реални — възрази Клетус. — И оръжията също… Но стратегиите? Политическите заключения? Те не са по-реални от теориите. А един добър теоретик, свикнал да борави с нереалните неща, може много по-добре да ги използва, отколкото човек, годен да борави само с реалните инструменти, които в действителност са крайни продукти… Знаете ли нещо за фехтовката?

Де Кастрис поклати глава отрицателно.

— Аз знам — обади се Ичан.

— Тогава може би ви е позната тактиката при фехтуване, която използвам като пример за моята тактика на грешките. Включена е в тома, който пиша сега. Основната тактика при фехтовката е да се предприеме серия от атаки, всяка от които е покана за контраудар. Така се създава последователност от съприкосновение и отдръпване на вашата шпага с тази на противника. Вашата цел обаче не е да го докоснете още при някоя от тези първоначални атаки, а да отклонявате шпагата му всеки път така леко, че той да не забележи това. Сетне, при последното сблъскване, когато шпагата му е изтеглена напред максимално, вие се оказвате пред незащитен човек.

— Това предполага един дяволски добър фехтовчик — отбеляза лаконично Ичан.

— То се подразбира — отвърна Клетус.

— Да — каза бавно Де Кастрис, като изчака Клетус да го погледне. — Освен това е тактика, обвързана изцяло със залата за фехтовка, където всичко се изпълнява по определени правила.

— О, но тя може да се приложи в почти всички ситуации! — възкликна Клетус. Върху масата бяха поставени чаши за кафе, все още празни. Той посегна и взе три от тях. Обърна ги с дъното нагоре и ги нареди в редица между него и Де Кастрис. После бръкна в купата с бучки захар, придвижи свитата си в юмрук ръка над масата и пусна една бучка върху покривката до средната чаша. Покри я с чашата и започна да движи чашите, като бързо сменяше местата им. След това спря.

— Предполагам, чували сте за тази стара игра „има-няма“ — обърна се той към Де Кастрис. — Под коя чаша според вас е бучката захар?

Де Кастрис погледна към чашите, но не посегна към тях.

— Под нито една — отговори той.

— Бихте ли вдигнали някоя от тях просто за илюстрация? — попита Клетус.

Де Кастрис се усмихна.

— Защо не?

Посегна и вдигна средната чаша. Усмивката му изчезна за секунда, след което отново се появи. Пред него се мъдреше една бучка захар, бяла върху белия фон на покривката.

— Поне сте честен играч — забеляза той.

Клетус взе чашата, която Де Кастрис беше оставил, и покри бучката захар. Отново размени местата на обърнатите чаши с бързи движения.

— Ще опитате ли пак? — попита той.

— Щом искате. — Този път Де Кастрис избра чашата, която се падаше от десния край на редицата. Появи се друга бучка захар.

— Още веднъж? — подкани го Клетус. Отново покри бучката и размести чашите. Сега Де Кастрис избра чашата в центъра и я тръсна върху масата, когато се появи нова бучка захар.

— Какво означава това? — попита той. Усмивката му беше изчезнала окончателно. — Какъв е смисълът на всичко това?

— Означава, че вие, господин министър, не можете да загубите, докато аз контролирам играта — отговори Клетус.

Де Кастрис го изгледа остро за секунда, сетне покри бучката и се облегна назад, поглеждайки Патер Тен.

— Ти размести чашите този път, Патер — каза той.

Усмихвайки се злобно на Клетус, Патер Тен стана и размести чашите — но толкова бавно, че всеки на масата лесно можеше да проследи чашата, която Де Кастрис беше вдигнал последна. Тя накрая се озова отново в средата. Де Кастрис погледна Клетус и посегна към чашата отдясно на тази, под която очевидно имаше бучка захар. Ръката му се поколеба за момент, сетне се отдръпна. По лицето му отново плъзна усмивка.