Тактика на грешките

— Не е точно така. По-скоро елементарно проучване как стоят нещата на Мар — икономически и т.н. Влиянието на Коалицията и Съюза върху колониите във всички нови светове е ограничено в икономически граници. Тук те могат и да изпуснат контрола. Но са силни на Мар, на Фрийланд и Нова Земя в системата на Сириус, на Нютон и Касида и дори в известна степен на по-младите стари светове в Слънчевата система като Марс и Венера. Всъщност може да се каже, че те прекалено са се разпрострели. Рано или късно ще започнат да се пукат по шевовете. И първият, който ще се пропука, ще бъде Съюзът, защото е инвестирал повече човешка сила и пари в новите колонии, отколкото Коалицията. Когато единият затъне, оцелелият ще поеме колониите, останали от другия. Вместо два големи октопода, разпрострели пипала върху всички нови светове, ще има един, но двойно по-голям. Вие едва ли искате да стане това.

— Не — промълви Мондар.

— Тогава във ваш интерес е да се погрижите на някои светове като Мар нито Коалицията, нито Съюзът да вземат връх. След като ние се справихме с Нова Земя и вие поканихте хората на Съюза да си отидат, те се разпръснаха навсякъде — запушвайки дупки, където положението ставаше опасно. Коалицията, от друга страна, оттегли своите хора от Нова Земя. Те не бяха толкова много, колкото на Съюза, но не бяха и съвсем малко. Прехвърлиха ги на Мар. Резултатът е, че сега там Коалицията е има преднина пред Съюза.

— И ти предлагаш да наемем няколко от тези твои нови дорсайци и да направим на Мар това, което направи ти тук? — Мондар му се усмихна малко скептично. — Нима не казах току-що, че философията на екзотите смята за недопустимо да подобряваме положението си чрез завладяване или по какъвто и да е друг насилствен начин? Империите, създадени със сила и оръжие, са изградени върху пясък, Клетус.

— В такъв случай пясъкът под Римската империя ще да е бил доста добре утъпкан. Както и да е, аз нямам предвид това. Предлагам ви да изградите електростанция. Вашата колония на Мар обхваща субтропическата част на единствения голям континент там. Със станцията на Северния полюс вие не само ще засилите влиянието си в субарктическите области, но ще можете да продавате енергия на всички колонии между Мар и станцията. Вашето завладяване на планетата, ако изобщо може да се говори за такова, ще бъде напълно миролюбиво и на икономическа основа.

— Тези малки колонии, за които споменаваш — отбеляза Мондар, наклонил леко глава на една страна и наблюдавайки с крайчеца на сините си очи Клетус, — са всички под влиянието на Коалицията.

— Още по-добре. Коалицията едва ли би могла да си позволи да им предложи конкурентна електростанция.

— А ние как ще си го позволим? Клетус, Клетус, ти май вярваш, че ние, екзотите, сме направени от пари.

— Ни най-малко. Няма да ви се наложи да влизате в други разходи, освен за първоначалния труд по започване на станцията. Сигурно ще можете да сключите лизингов договор за закупуване на техниката и на специалисти за работа в станцията.

— С кого? — попита Мондар. — С Коалицията? Или със Съюза?

— Нито с едните, нито с другите — отвърна бързо Клетус. — Изглежда, че забравяш за съществуването на още една колониална група тук, на новите светове, която по всичко личи, е просперираща.

— Имаш предвид научните колонии на Нютон? Те са на другия край на философския спектър. Привърженици са на малките общества с възможно най-минимални контакти с околния свят. Ние държим на индивидуализма над всичко останало и основната цел на съществуването ни е грижата за цялото човечество. Страхувам се, че между нас и нютонианците съществува естествена антипатия. — Мондар въздъхна леко. — Съгласен съм, че би трябвало да намерим начин за преодоляване на подобни емоционални бариери между нас и другите човешки раси. Но те съществуват и освен това нютонианците не са в по-добро финансово състояние от нас. Защо биха ни дали кредит, техника и висококвалифицирани специалисти?

— Защото съществува вероятност подобна електростанция да възвърне вложенията им с изключително добра печалба, когато лизингът се разрасне и вие откупите дела им — отвърна Клетус.

— Без съмнение. Но капиталовложението продължава да е все така голямо за хора в тяхното положение. Един човек със среден доход едва ли би се впуснал в такава рискована и далечна авантюра. Той ще остави това на по-богатия, който може да си позволи и да загуби — освен ако не е глупак. А тези нютонианци може да са всичко друго, но не и глупаци. Те дори няма да поискат и да чуят.

— А може и да поискат, ако предложението се направи по съответен начин. Помислих си, че и аз мога да им спомена нещо по този въпрос, стига вие да ме упълномощите, разбира се. Тръгнал съм затам — да видя дали няма да пожелаят да наемат някои от новоподготвените ни части.

За секунда Мондар го изгледа втренчено, очите му се присвиха.