Читаем Тактика на грешките полностью

Той пое класа, наречен от него „Релаксация“, и започна курса, който щеше да научи тези офицери да проникват до демонстрирания от него на стадиона допълнителен източник на енергия. Първият му клас се състоеше от шестимата от трапезарията. Ичан също беше сред тях, въпреки че имаше вече някаква представа за техниката. През последните няколко месеца Клетус беше започнал да ги обучава двамата с Мелиса и те показваха забележим напредък. Предложението да се включи в класа беше на Ичан — и Клетус го одобри. Искаше да послужи за пример на останалите, че и някой друг може да постигне необикновени физически резултати.

Клетус започна урока непосредствено преди обед, след изпълнена с физически упражнения програма. Бяха изтощени и малко гладни след дългите часове, изминали от закуската. Накратко, бяха в състояние за максимална възприемчивост.

Клетус ги нареди зад една стоманена греда, закрепена на две колони на височината на раменете.

— Добре — обърна се той към тях. — Искам всички да застанете на десния си крак. Можете да се опрете с върха на пръстите на ръцете о гредата, за да пазите равновесие, но няма да поставяте левия си крак на земята докато не ви кажа.

Позата им беше малко смешна и на някои лица се появиха усмивки, но те бързо изчезнаха, след като кракът им започна да отмалява. Когато стана направо болезнено да издържат цялата си тежест върху мускулите на единия крак, Клетус им каза да го сменят и да прехвърлят тежестта върху левия крак, оставайки в това положение, докато мускулите на бедрото и прасеца се разтреперят. След това отново и отново ги караше да сменят краката, като всеки път скъсяваше интервалите, защото започнаха да се изморяват по-бързо. Много скоро бяха толкова изтощени, сякаш бяха прекарали на легло седмици наред.

— Така, а сега — каза им Клетус бодро — искам да застанете с главата надолу на ръце, като ги опънете хубаво. За равновесие този път можете да подпрете краката си в гредата.

След като всички изпълниха, той им даде нова заповед.

— Вдигнете едната си ръка от земята. Задръжте се само върху другата.

И ги накара да сменят ръцете. Само че този път те се изморяваха за броени секунди. Много скоро прекрати упражнението и мъжете се търкулнаха на земята, напълно изтощени.

— А сега легнете по гръб, опънете краката, ръцете отстрани. Изобщо наместете се удобно. Очите към небето.

Те го изпълниха. Клетус се разхождаше бавно напред-назад пред тях.

— Искам просто да лежите и да се отпуснете, докато ви говоря. Гледайте небето… — То беше високо, ясносиньо, с няколко мързеливо носещи се по него облачета. — Концентрирайте се върху ръцете и краката си сега, след като са облекчени от товара на телата ви. Помислете, че и вие, и те лежите върху земята и тя ви крепи, и й бъдете благодарни. Почувствайте колко отпуснати и тежки са ръцете и краката ви след работата, която трябваше да вършат. Кажете си колко натежали и отпуснати са те. Продължавайте да си го повтаряте наум и гледайте небето. Почувствайте колко тежко и отпуснато е цялото ви тяло върху земята под вас. Как се отпускат мускулите на врата, на челюстите, на лицето и дори на кожата на главата ви. Повтаряйте си колко са отпуснати всички ваши части и продължавайте да гледате небето. Аз ще ви говоря, но вие не ми обръщайте внимание. Насочете цялото си внимание към това, което усещате, и към небето…

Той продължи да говори и да крачи напред-назад. След малко мъжете с изтощени крайници, успокоени от отпусната си поза и от бавното движение на облаците, унесени от непрестанния, приятен, монотонен звук на гласа му, престанаха да обръщат внимание на смисъла на думите. Той просто си говореше. За Арвид, лежащ в единия край на редицата, гласът на Клетус беше станал така далечен, както и всичко останало. Легнал по гръб, той не виждаше нищо друго освен небето. Като че ли планетата под него не съществуваше, с изключение на мекия натиск в гърба му. Облаците се движеха бавно в синия безкрай и му се струваше, че се носи заедно с тях…

Побутване по крака го върна внезапно и рязко на земята. Над него се усмихваше Клетус.

— Добре — каза му той със същия непроменен, нисък глас, — ставай и отиди там.

Арвид го послуша, надигна се тежко и отиде до мястото, което му посочиха. Останалите бяха все още на земята и Клетус им говореше. След това видя как той спря пред краката на Дейвид Ап Морган и го бутна по дясната подметка.

— Е, Дейвид — Клетус не промени скоростта на говора и тона си, — ставай и отиди при Арвид, ей там.

Очите на Дейвид, до този момент затворени, трепнаха и се отвориха. Той се изправи и отиде при Арвид. Двамата наблюдаваха как всички бяха събудени тихо и накрая само Ичан остана да лежи на тревата с отворени очи.

Клетус рязко престана да говори и се подсмихна.

— Хайде, Ичан. Няма смисъл да се опитвам да те приспя. Ставай и се присъедини към другите.

Ичан стана. Целият клас, отново на крака, погледна към Клетус.

— Идеята — каза той с усмивка — не е да заспите. Но засега няма да мислим за това. Колко от вас почувстваха, че се понасят във въздуха, преди да заспят?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Возвышение Меркурия. Книга 4
Возвышение Меркурия. Книга 4

Я был римским божеством и правил миром. А потом нам ударили в спину те, кому мы великодушно сохранили жизнь. Теперь я здесь - в новом варварском мире, где все носят штаны вместо тоги, а люди ездят в стальных коробках.Слабая смертная плоть позволила сохранить лишь часть моей силы. Но я Меркурий - покровитель торговцев, воров и путников. Значит, обязательно разберусь, куда исчезли все боги этого мира и почему люди присвоили себе нашу силу.Что? Кто это сказал? Ограничить себя во всём и прорубаться к цели? Не совсем мой стиль, господа. Как говорил мой брат Марс - даже на поле самой жестокой битвы найдётся время для отдыха. К тому же, вы посмотрите - вокруг столько прекрасных женщин, которым никто не уделяет внимания.

Александр Кронос

Фантастика / Боевая фантастика / Героическая фантастика / Попаданцы
Сердце дракона. Том 9
Сердце дракона. Том 9

Он пережил войну за трон родного государства. Он сражался с монстрами и врагами, от одного имени которых дрожали души целых поколений. Он прошел сквозь Море Песка, отыскал мифический город и стал свидетелем разрушения осколков древней цивилизации. Теперь же путь привел его в Даанатан, столицу Империи, в обитель сильнейших воинов. Здесь он ищет знания. Он ищет силу. Он ищет Страну Бессмертных.Ведь все это ради цели. Цели, достойной того, чтобы тысячи лет о ней пели барды, и веками слагали истории за вечерним костром. И чтобы достигнуть этой цели, он пойдет хоть против целого мира.Даже если против него выступит армия – его меч не дрогнет. Даже если император отправит легионы – его шаг не замедлится. Даже если демоны и боги, герои и враги, объединятся против него, то не согнут его железной воли.Его зовут Хаджар и он идет следом за зовом его драконьего сердца.

Кирилл Сергеевич Клеванский

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Героическая фантастика / Фэнтези