Тримата мускетари

— Навярно за да съзаклятничи с вашите врагове хугенотите и испанците.

— Не, дявол да го вземе, не! За да съзаклятничи срещу моята чест с госпожа дьо Шеврьоз, с госпожа дьо Лонгвил и с всички Конде!

— О, сир, що за мисъл! Кралицата е толкова благоразумна и най-важното, тя обича много Ваше величество.

— Жената е слаба, господин кардинал — забеляза кралят. — А ако става дума за нейната голяма любов към мен, аз имам особено мнение по този въпрос.

— Аз все пак продължавам да поддържам — заяви кардиналът, — че Бъкингамският дук е дошъл в Париж с чисто политическа цел.

— Аз съм убеден, че той е дошъл за друго, господин кардинал. Но ако кралицата е виновна, горко й!

— Наистина — подзе кардиналът, — колкото и неприятно да ми е да допусна такава измяна, Ваше величество ме навежда на тази мисъл, госпожа дьо Ланоа, която разпитвах няколко пъти по заповед на Ваше величество, ми каза тая сутрин, че нощес Нейно величество е стояла будна до късно, че тая сутрин е плакала много и цял ден е писала.

— Да — каза кралят. — Навярно на него. Кардинале, трябват ми книжата на кралицата.

— Но как да ги вземем, сир? Струва ми се, че нито аз, нито Ваше величество можем да се нагърбим с такава задача.

— Как постъпихте с жената на маршал д’Анкр? — извика страшно разгневен кралят. — Преровиха шкафовете й, а в края на краищата претърсиха и самата нея.

— Жената на маршал д’Анкр беше само жена на маршал д’Анкр, някаква си флорентинска авантюристка, сир, нищо повече, докато височайшата съпруга на Ваше величество е Ана Австрийска, кралица на Франция, с други думи, една от най-великите владетелки в света.

— Затова нейната вина е много по-голяма, господин дук! Колкото повече е забравила високото положение, до което е стигнала, толкова по-ниско е паднала. Всъщност аз отдавна съм решил да сложа край на тези дребни политически и любовни интриги. И при нея има някакъв си Ла Порт…

— Когото аз смятам за главна пружина на всичко, признавам — заяви кардиналът.

— И вие ли мислите като мене, че тя ми изневерява? — запита кралят.

— Аз мисля и повтарям, Ваше величество, че кралицата е в заговор срещу властта на своя крал, но никога не съм казвал — срещу неговата чест.

— А аз ви казвам, че е в заговор и срещу едното, и срещу другото. Казвам ви, че кралицата не ме обича, че тя обича друг, казвам ви, че тя обича този подлец Бъкингам! Защо не го арестувахте, докато беше в Париж?

— Да арестуваме дука? Да арестуваме първия министър на Чарлз I! Какво говорите, Ваше величество? Какъв скандал! Ами ако подозренията на Ваше величество, в което аз продължавам да се съмнявам, се оправдаеха, какъв страшен шум, какъв нечуван позор!

— Но щом като той самият се е излагал като някакъв скитник или крадец, трябваше…

Луи XIII сам се спря, уплашен от това, което щеше да каже, а Ришельо, проточил шия, напразно очакваше думите, които бяха замрели на устните на краля.

— Трябваше?

— Нищо — каза кралят. — нищо. Но докато е бил в Париж, той е бил непрестанно под наблюдение, нали?

— Да, сир.

— Къде живееше?

— На улица Ла Арп, номер седемдесет и пет.

— Къде се намира тази улица?

— Близо до Люксембург.

— И уверен ли сте, че той не се е виждал с кралицата?

— Мисля, че кралицата е твърде усърдна в своите задължения, сир.

— Но са си писали. На него кралицата е писала днес цял ден. Господин дук, тези писма ми трябват!

— Но, сир…

— Господин дук, аз ги искам на каквато и да било цена!

— Но аз трябва да забележа на Ваше величество…

— И вие ли ми изменяте, господин кардинал? Затова ли се противите винаги на моите желания? И вие ли сте в съюз с испанците и англичаните, с госпожа дьо Шеврьоз и с кралицата?

— Сир, — отвърна с въздишка кардиналът, — мислех, че аз съм защитен от такива подозрения.

— Господин кардинал, вие ме чухте. Искам тези писма.

— Има само един начин.

— Какъв?

— Да натоварим с тая задача канцлера Сегие. Тя влиза напълно в неговата длъжност.

— Изпратете да го повикат още сега!

— Той трябва да е у дома, сир. Изпратил бях да го повикат и заповядах, ако дойде, докато аз съм в Лувър, да го накарат да ме почака.

— Да го повикат веднага.

— Заповедите на Ваше величество ще бъдат изпълнени, но…

— Но какво?

— Но може би кралицата ще откаже да се подчини.

— На моите заповеди ли?

— Да, ако не знае, че тия заповеди изхождат от краля.

— Добре! За да не се съмнява в това, лично аз ще я предупредя.

— Ваше величество, вие не бива да забравяте, че направих всичко възможно, за да предотвратя разрива.

— Да, дук, зная, че вие сте много снизходителен към кралицата, прекалено снизходителен може би, и ви предупреждавам, че ще си поговорим по късно за това.

— Когато ви е угодно, Ваше величество. Но аз ще бъда винаги щастлив и горд, сир, да се пожертвувам за доброто съгласие, което желая да цари между вас и кралицата на Франция.

— Добре, кардинале, добре, изпратете да повикат канцлера; аз отивам при кралицата.

И Луи XIII отвори общата врата и влезе в коридора, който съединяваше неговите покои с покоите на Ана Австрийска.