Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Страх ме обзе при мисълта да пътуваме по това развълнувано и бурно море, по ледената му вода — потопих ръката си и тя стана веднага безчувствена, ала нордмените бяха весели и се шегуваха и пиянстваха цяла вечер в този град Ленеборг и се забавляваха с много от жените и робините. Казаха ми, че такъв е обичаят, преди да се поеме на път през морето, защото никой човек не знае дали ще оцелее и трябва да се повесели както подобава.

Навсякъде ни посрещаха радушно — тези люде смятат гостоприемството за най-висша добродетел. И най-бедният стопанин слагаше пред нас всичко, което има — не от страх, че ще бъде ограбен или убит, а от доброта и благородство. Нордмените, както научих, не понасят крадците и убийците от собствената си раса и се отнасят с тях изключително сурово. Те спазват тези си убеждения, независимо от факта, че са винаги пияни и готови да се скарат по най-дребния повод и, подобно неразумни добичета, да се убиват едни-други в разпалени дуели, без това да се смята за убийство. Иначе всеки, извършил убийство, бива наказван със смърт. По същия начин се отнасят те с доброта и любезност с робите си и това много ме учуди.

13

Ако роб се разболее или умре при нещастен случай, това не се смята за голяма загуба; както и жените робини трябва да са готови по всяко време да удовлетворят с плътта си желанието на всеки мъж, било то насаме или пред погледите на всички, независимо денем или нощем. Но както господарите им не проявяват особена любов към тях, така и не са те брутални, и робите са винаги нахранени и облечени.

Научих и друго: всеки мъж може да се забавлява с робиня, но съпругата и на най-долния селянин е недосегаема за благородниците и велможите, което се отнася и за собствените им съпруги. Насилването на свободна жена се смята за престъпление и виновникът се наказва с обесване. Такова нещо обаче не видях.

Благочестивостта сред жените се смята за голяма добродетел, но рядко видях тя да се опазва. Прелюбодеянието не е чак толкова голяма простъпка и дори съпругата на някой мъж, бил той от ниско потекло или благородник, да се окаже шавлива, резултатът няма сериозни последици. Тези люде са твърде свободни в плътските дела и дори мъжете от Север да казват за жените, че са дяволици и не заслужават доверие, отнасят се към това с лекота и привичната за тях шеговитост.

Запитах Хергер дали е женен и той отговори, че имал жена. С цялата си тактичност се опитах да узная дали му е вярна, на което той ми се изсмя в лицето и ми каза:

— Аз пътувам по моретата. Може да не се върна или да отсъствам години. А тя си е жив човек.

От това ми стана ясно, че тя му изневерява, но него не го е грижа. За нордмените няма копелета и законни деца, независимо дали жената се е сдобила с тях от съпруга си или от другиго. Както и децата на робите понякога са роби, а понякога свободни, и как се определя това — не знам. В някои земи робите са белязани с отсичане на ухото. Другаде носят на врата железни гривни, за да показват положението им. Има места, където не носят никакъв белег, защото такъв е обичаят.

Педерастията е непозната между нордмените, макар да знаят, че тя се практикува от други народи. Те самите са безразлични към това изкушение и тъй като тя не се среща сред тях, те нямат и наказание за нея.

Всичко това и много други неща научих от разговорите си с Хергер и от видяното по време на пътуването на нашия отряд. Разбрах също, че хората от всяко място, където отсядахме, разпитваха Булиуиф закъде сме се запътили и какво ще правим и когато научаваха за целта и природата на нашето начинание — това, което аз още не разбирах, отдаваха нему и воините му, и на моя милост заедно с тях, най-високо уважение и се молеха и принасяха жертви за успеха на делото ни и ни даваха амулети за късмет.

На борда на кораба нордмените, както казах, изведнъж се оживиха, въпреки че морето беше развълнувано и зловещо както за моите възприятия, така и за стомаха ми, който веднага се разбунтува. След като се прочистих, запитах Хергер защо спътниците му са толкова щастливи, и той отговори:

— Така е, защото скоро ще пристигнем в Ятлам, където е домът на Булиуиф, и там живеят майка му и баща му и всичките му родственици, които не са го виждали от много, много години.

Аз попитах:

— Няма ли да ходим в кралството на Вулфгар?

Хергер отвърна:

— Да, но благоприличието изисква Булиуиф най-напред да почете дома на баща си и майка си.

Видях по лицата на всички останали, без разлика дали са велможи, благородници или воини, че са щастливи колкото самия Булиуиф и отново запитах Хергер защо.

— Той е нашият предводител и ние се радваме заради него и заради силата, която скоро ще получи.

Полюбопитствах за природата на тази сила и той отвърна:

— Мощта на Рундинг.

— Що за сила е това? — отново полюбопитствах аз.

На което той отговори:

— Мощта на древните великани.