Целуната от сянката

— Те винаги грешат. Можеш да направиш всичко по силите си да промениш това, но ще с чиста загуба на време. — Тя поклати глава, все едно съжаляваше тези момичета дампири, но самодоволното й изражение противоречеше на всяка искрена симпатия. — Можеш да използваш хубавото си лице и леснодостъпното си тяло колкото си искаш, но накрая ти ще си тази, която е била използвана. Сега той може и да казва, че те обича, но накрая ще се умори от теб. Спести си страданията. Правя ти услуга.

— Но той не е казвал, че ме обича. — Нямаше смисъл. По-голямата ирония в случая беше, че аз наистина бях напълно сигурна, че Ейдриън просто иска да спи с мен. Нямах никакви илюзии по въпроса. И тъй като не спях с него, нямаше никакъв проблем — само че явно Татяна гледаше на всичко това като на проблем. Въздъхнах. Заподозрях че никакви доводи нямаше да я накарат да повярва, че не се интересувам с Ейдриън. — Вижте, след като сте толкова сигурна, че ние двамата нямаме бъдеще заедно, тогава защо ми казвате всичко това? Според вас, той и без това ще ме изостави, Ваше величество.

Тя се поколеба само за секунда, а аз едва не се разсмях. Въпреки големите й приказки за мен, за майка ми и другите дампири, една част от нея действително се тревожеше, че аз може наистина да съм толкова очарователна и хубава, че да съблазня Ейдриън и да го примамя да се обвърже в позорен брак. Кралицата побърза да прикрие несигурността си.

— Обичам да се грижа за нещата, преди да са се объркали, това е всичко. А и това ще улесни нещата между него и Василиса — ако не им се пречкаш.

Брей, брей! Краткият ми миг на задоволство се разсея, изместен от объркване. В момента се чувствах също толкова шашната, както когато за пръв път ме обвини, че съм се забъркала с Ейдриън.

— Той и… Василиса? Лиса? За какво говорите? — Забравих „ваше величество“, но мисля, че в този момент и тя не обръщаше внимание на това.

— Двамата са идеална двойка — заяви Татяна, сякаш се готвеше да купи някое произведение на изкуството. — Въпреки лошото ти влияние, Василиса се превърна в многообещаваща млада жена. По природа тя е много сериозна, много отдадена, със силно развито чувство за дълг и може да го излекува от вроденото му безразсъдство и непостоянство. А ако са заедно, това ще им позволи да продължат да изследват и развиват… необикновените си магически способности.

Преди пет минути предположението, че искам да се омъжа за Ейдриън, ми се струваше най-откаченото нещо, което бях чувала. Но казаното току-що го надмина — самата мисъл Лиса да се омъжи за Ейдриън ми се струваше абсурдна!

— Лиса и Ейдриън. Заедно. Не говорите сериозно. Ваше величество.

— Ако и двамата са тук заедно, мисля, че те сами ще го осъзнаят. Определено се вижда, че помежду им съществува привличане. Освен това бабата на Ейдриън произхожда от клон на фамилията Драгомир. Във вените му тече достатъчно кръв, за да помогне на Лиса да продължи линията на рода Драгомир.

— Същото важи и за Кристиан Озера. — В един от отвратително сладникавите им моменти Лиса и Кристиан бяха прегледали фамилното му дърво, за да видят дали той притежава достатъчно гени на Драгомир, за да продължат името. Когато откриха, че има, започнаха да измислят имена за бъдещите си деца. Беше ужасно. Тръгнах си, след като Лиса заяви, че ще нарекат третата си дъщеря на мен.

— Кристиан Озера? — Устните на кралицата се извиха в снизходителна усмивка, сетне се стиснаха в тънка линия. — Няма начин Василиса Драгомир да се омъжи за него.

— Е, да. Не сега. Искам да кажа, че първо ще отидат в колеж и…

— Нито сега, нито когато и да било — прекъсна ме Татяна. — Родът Драгомир е древен благороднически род. Последната му потомка няма да се свърже с някой като него.

— Той също е от кралски род — напомних й с нисък глас, в който се усещаше заплашителна нотка. Не разбирах защо, но обидата й към Кристиан ме засегна повече от обидите й към мен. — Фамилията Озера е също толкова значима, колкото Драгомир и Ивашков. Той е кралски потомък, като Лиса, Ейдриън и вас.

Тя изсумтя презрително.

— Той не е като нас. Да, Озера са една от кралските фамилии и да, той има няколко уважавани далечни братовчеди. Но сега не говорим за тях. Говорим за сина на тези, които съзнателно избраха да станат стригои. Знаеш ли колко пъти се е случвало това, откакто съм жива? Девет. Девет за петдесет години. И родителите му бяха двама от тях.

— Да, родителите му — натъртих. — Но не и той.

— Това няма значение. Принцеса Драгомир не може да общува и да е близка с такъв като него. Положението й в обществото е твърде високо.

— И вашият племенник е идеалният избор — заключих горчиво. — Ваше величество.

— Щом си толкова умно момиче, ще ми кажеш ли как се отнасят към Кристиан в „Св. Владимир“? Как гледат съучениците ти на него? Как гледат на връзката между Кристиан и Лиса? — Очите й блеснаха многозначително.

— Чудесно — отсякох. — Те имат много приятели.

— И напълно приемат Кристиан?