Валиант

— То е и ваше правителство. Вие сте американци, нали?

— Винаги сме били разделяни — кимна той. — Трудно е да се опитваме да мислим по друг начин. Точно заради това адвокатите ни и Джъстис се борят толкова усилено за нашата независимост. Сдобиха се с Хоумленд, а с част от средствата от делата построиха Резервата.

— По новините чух, че имате нещо подобно на дипломатически имунитет на територията на Хоумленд и Резервата. А един репортер обясни, че също като консулствата си имате в тях собствени закони и съдебна система.

— Предполагам, че е така. Вашето правителство не може да ни принуди да се съобразяваме с човешките закони. Не и на наша земя.

— Значи, сега се намирам в друга страна, така ли? — внезапно се усмихна. — Дори не ми трябва паспорт. Супер!

Той се бореше с порива си да я погали. Тя бе прелестна, когато се усмихваше. Огледа синината на скулата й. Обхвана го гняв от онова, което й бяха сторили хората.

— Нима това е страхотно?

— Нещо такова.

— Искам да те докосна и да те целуна. Позволи ми, Тами.

Усмивката й угасна. Втренчи се в него, дъвчейки долната си устна.

— Не съм сигурна.

— Защо? Последния път нараних ли те? Не изпита ли удоволствие от докосването ми? Зная, че ти хареса. — В него пламна надежда, че ще се изкуши да го направи. Жадуваше да я държи отново в ръцете си.

Тами не можеше да го отрече. Времето, което бе прекарала в спалнята на Валиант я бе преследвало в продължение на пет седмици. Той беше преобърнал живота й. Когато я докоснеше, губеше способността си да мисли. Мъжът се наведе към нея, явно бе взел мълчанието й за съгласие. Ръката му се протегна и погали здравата й буза.

— Никога няма да ти причиня болка.

Тя му повярва. В началото, когато се срещнаха за първи път, я бе ужасил, но сега, след като й разказа за Новите видове, разбра, че не би трябвало. Той имаше инстинкти и копнежи, които повечето хора нямаха. Беше я пожелал и я бе отвлякъл. А това бе някак секси.

Валиант стана и събу обувките си. Посегна към копчето на дънките си. Тами не протестира, само го наблюдаваше как съблича всичките си дрехи. Отново беше без бельо. Загледа се с малко страх в голия мъж. Беше толкова огромен. Погледът й се спусна надолу. Навсякъде. С усилие отмести взор към лицето му.

Той се наведе, сграбчи завивката, която я покриваше, и я дръпна надолу. Тами се напрегна, но не посегна към възглавницата да се покрие. Мъжът съсредоточено огледа всеки сантиметър от кожата й. От гърлото му излезе яростно ръмжене. Сърцето й заби учестено, очите й се разшириха.

— Искам да убия всичките ти нападатели. Виж какво са сторили на красивото ти тяло. Това ме вбесява. Ще ги разкъсам с голи ръце, а после ще гледам как умират болезнено.

— Добре съм.

— Но въпреки това, искам да ги умъртвя. Ако те бяха изнасилили, щях да се къпя в кръвта им.

Тами се вторачи в него. Огромен!

Но някак си е сладък. Повярва му. Е, поне на онази част, в която искаше да ги убие. Валиант бавно коленичи на леглото и се надвеси над нея. Тя продължаваше да го наблюдава. Погледна я право в очите, но не я докосна.

— Ще останеш с мен завинаги и никой няма да посмее да те нарани отново.

Тами не го поправи. Не можеше да остане с него неопределено време. Скоро трябваше да се върне към собствения си живот. Облиза устни. Валиант проследи езика й и простена. Раздвижи се, тялото му се плъзна надолу към бедрата й. Тя се зачуди дали не е променил решението си да прави секс с нея. Лицето му се надвеси над долната част на корема й.

— Разтвори си бедрата за мен.

Тя го направи. Исполинът сграбчи глезените й, повдигна ги и ги отмести, за да стори място за себе си, след което седна на пети на освободената площ. Бедрата й обхванаха неговите. Очите му се плъзнаха по голото й тяло.

— Толкова си малка в сравнение с мен. Всеки път се страхувам, че мога, без да искам, да те нараня.

Да, съгласи се тя мълчаливо, разбирам как се чувстваш. Той тежеше два пъти повече от нея и бе значително по-висок. Гърдите му бяха масивни и ако трябваше да сравнява бицепсите му с широчината на бедрата си, той определено печелеше поне с няколко сантиметра.

— Довери ми се. Няма да ти причиня болка.

— Щях да се разкрещя, ако мислих, че ще го направиш — пошегува се тя.

— Искам да крещиш, но не от ужас — усмихна й се.

Тами внезапно се надигна и се облегна на лакти, за да може по-добре да го вижда. Харесваше й гледката на загорялата му кожа и красиво изваяното му тяло. От гърдите му излезе ръмжене, последвано от тихо мъркане.

— Тези звуци добри ли са или са лоши?

— Още не съм решил от къде да започна — усмивката му стана по-широка.

— Какъв избор имам?

Широката му усмивка разкри острите му зъби.

— Изръмжах, когато си помислих как ще те обърна по корем и ще те взема изотзад. Да те яздя силно и бързо, кара кръвта ми да кипи. Измърках, защото искам да пирувам с тялото ти, отново да се насладя на вкуса ти, като те оближа.

Сърцето й се разтуптя, а кожата й пламна.

— Бихме могли да направим и двете.

— Добър план — кимна той.