Валиант

Тези хора са доста странни. Младата жена наблюдаваше как лекарката напуска спалнята. Когато излезе в коридора след нея, пазачът й неочаквано я плесна по задника. Тя подскочи, обърна глава и се засмя на мъжа, който я следваше, след което двамата се скриха от погледа й. Тами зяпна. Внезапно Валиант се раздвижи и застана пред нея, скривайки гледката.

— Нима охраната й току-що я удари по задника?

— Да — усмихна се Валиант.

— На приятеля й това няма да му хареса — поклати глава тя.

— Не смятам, че ще има нещо против — сви рамене той, развеселен. — Двамата със Слейд са много близки. — Разсмя се.

Тами изостави темата, не искаше да става прекалено любопитна.

— Донесоха ли ми дрехи?

— В другата стая са.

— Може ли да ми ги донесеш? Моля те!

— Няма да ти трябват. — Валиант отиде до леглото и отметна завивките. — Хвърляй хавлията и лягай! Вече е късно, а ти имаш нужда от сън. Ще ти донеса чаша вода, за да изпиеш хапчетата. Яла ли си нещо тази вечер или да поръчам храна?

— Хапнах. — Тя се поколеба — Може ли поне да се обърнеш?

Когато видя гърба му, Тами пусна кърпата, качи се в леглото и дръпна завивката до брадичка си.

— Готово.

Той отиде до банята и се върна с чаша вода. Тами взе две болкоуспокояващи таблетки и ги изпи. Исполинът пое чашата и я остави на нощното шкафче.

— Изморена ли си?

— Да. Убита съм.

— Нима убита означава уморена? — премига неразбиращо той.

— Не разбираш жаргона, така ли? — кимна тя.

— Сега се уча. Бях отгледан около лекари, техници и пазачи. Опасявам се, че речникът ми се ограничава до онова, което са ме научили. Нямах толкова контакти с тях, колкото някои от другите видове. Аз бях различен.

— Знаеш ли да четеш? — намръщи се Тами.

— Да. Научих се, след като бяхме освободени, в месеците докато се криехме и чакахме да бъде построен нашият дом. — Седна на ръба на матрака. — Повечето от моя вид са били обучавани преди това, но на мен не ми бе позволено да комуникирам с хора. Това бе загуба на време според тях. Държаха ме жив, защото съм много силен и съм по-близо до животните, отколкото събратята ми.

Тами го гледаше мълчаливо. Бе прекалено шокирана, за да отговори. Той изглеждаше малко тъжен, когато я погледна в очите.

— Какво знаеш за Новите видове?

— Само онова, което съм чела във вестниците и гледала по телевизията. Знам, че някаква фармацевтична компания е правила незаконни опити върху вас и най-накрая е била разкрита. Знам, че са ви създали отчасти човешки същества, отчасти животни. И за това как сте се сдобили със своя собствена територия на юг от Лос Анджелис, наречена Хоумленд, и как неотдавна сте открили Резервата. — Сви рамене.

— Нашето ДНК е смесено с гените на различни животни — въздъхна Валиант. — При някои животинското преобладава, както при мен. Правили са и грешки, аз съм една от тях. — Гняв стегна чертите му, докато я наблюдаваше, сякаш чакаше някаква реакция.

— Грешка? — Младата жена се вгледа в екзотичните му очи. — Не разбирам.

— Аз съм различен — животинските ми черти доминират над човешките.

Тя се вгледа в лицето му, разгледа очите, носа, устата и скулите му.

— Изглеждаш повече Нов вид, отколкото другите.

— Не е само това. Инстинктите ми са по-силни, отколкото на повечето ми събратя.

— Какво означава това? — Бе доволна, че е седнала на леглото, почти се боеше да чуе онова, какво искаше да сподели.

— Аз съм повече животно, отколкото човек. Това е единственият начин, по който мога да го обясня. Фармацевтичната компания обучаваше своите „грешки“, в това число и мен, да бъдем агресивни — да се бием и да издържаме на силна болка. Считаха ни за излишни и затова сериозно злоупотребяваха с опитите по отношение на медикаментите. Тестваха най-опасните от тях върху нас. За всякакви други цели бяхме напълно безполезни.

Тами изживяваше един от онези редки моменти, в които не можеше да промълви и дума. Валиант имаше таланта да я кара да онемява.

— Провеждаха много експерименти с лекарства върху нас. Очакваха огромни печалби от стимулантите, които да направят атлетите и войниците по-силни, по-бързи и по-издръжливи. Тренираха „полезните“, за да покажат на какво са способни медикаментите им. „Грешките“ не ставаха за нищо. Пробваха да ни размножават, но след няколко неуспешни опита решиха да се откажат.

— Опити за размножаване? — зададе въпроса, но не бе сигурна, че иска да узнае отговора.

— Водеха ми няколко пъти в килията жени за разплод, за да видят дали мога да ги забременя. При останалите Видове нямаше резултати. Експериментите с мен също се провалиха.

Тами с мъка опита да скрие ужаса си. Осъзна, че не е успяла, когато Валиант сведе поглед, а раменете му увиснаха. Тъгата по лицето му й късаше сърцето. Нямал е избор, отнасяли са се жестоко с него, бил е жертва.

Огромният мъж не можеше да гледа повече в красивите й очи. Отвращението, което съзря там, го нарани дълбоко. Искаше да бъде честен с нея, като й разкаже всичко за живота си. Неговата половинка трябваше да знае. Не би било справедливо да я моли да прекара живота си с него, ако криеше тайни. Втренчи се в завивката, покриваща скута й.