Валиант

Той не се поколеба. Премести се и застана пред нея. Тами обгърна с длани бузите му и се наведе достатъчно, за да застане лице в лице с него. Взря се в екзотичните му очи — обичаше ги и вероятно обичаше и мъжа също. Изтика тази идея далеч в съзнанието си, не искаше да й пречи в този момент. Влюбването във Валиант, толкова дълбоко, колкото подозираше че е, щеше да усложни живота й отвъд границите на разумното.

— Не се срамувам от теб. Ти си много по-добър от всеки човешки мъж, когото съм срещала, Валиант. Хиляди пъти. Невероятно си мил и винаги настояваш да се грижиш за мен, макар да не съм много сигурна, че искам да ме угояваш — усмихна му се. — И сексът е фантастичен. Ти си интелигентен, грижовен, и въпреки че някои неща в теб ме побъркват, като например твоята агресивност, аз те харесвам. Наистина ми допада собственическото ти отношение. Не ми пука дали някой ще ни види заедно. Просто не искам никой да ме съзира гола, освен теб. Разбра ли ме?

Ръцете му се увиха около талията й и той я придърпа плътно до себе си.

— Ще пребия до безсъзнание всеки, който го стори. Останалите се боят от мен, но ти не бива да го правиш. Никога няма да те нараня, Тами.

— Вярвам ти. — И наистина го мислеше. — Май вече трябва да отидем отвън, за да видим кой ни чака.

— Нека чакат! Точно сега искам да те прегърна.

Тя кимна, освободи лицето му и сключи ръце около врата му, като зарови своето в извивката на рамото му. А той я обгърна още по-здраво, за да я прилепи към тялото си. Тами уви крака около кръста му и отпусна цялата си тежест върху него. Мъжът бе като жив танк на два крака. Усмихна му се.

Валиант плъзна ниско ръката си и я подхвана под дупето, за да бъде сигурен, че няма да му се изплъзне в скоро време. Със затворени очи вдъхна аромата й и зарови лице в косата й. Тя не каза, че го обича, но той щеше да се постарае да бъде търпелив с нея.

Въздържа се да посочи, че двамата правят повече от това да се гледат един друг голи. Тя беше неговата половинка, другата негова половина, сега вече и част от душата му. Обичаше я. За него това беше нова емоция, но той не се боеше да си го признае. Тя го сгряваше отвътре и така притисната до тялото му, го правеше неимоверно щастлив. Перфектно. Пасваха си, въпреки разликата в размерите им. Тя беше прекрасна във всяко отношение.

Освен факта, че е твърде дребна. Трябва да я храня повече. И той се усмихна.

Спомни си, когато влезе в чудесното й тяло и й каза, че е негова. Беше изрекъл „моя“ и тя бе отвърнала „да“. Всъщност бе казала „О, Боже, да“. Бе принесла религиозната си вяра върху него. Това би трябвало да означава, че е напълно честна и искрена. Надеждата му се превърна в радост. Тами беше негова. Прегърна я още по-силно.

— Моя!

Тя не изрази недоволство и той знаеше, че после ще бъде в състояние да я задържи завинаги.

Глава 9

— Добре. Хайде сега да видим кой е в другата стая! — Тами се усмихна на Валиант, след като я сложи да стъпи отново на крака.

— Слейд и Триша. Довели са и Брас.

Отдръпвайки се от нея, исполинът отвърна на усмивката й и протегна ръка. Младата жена я пое, той отвори вратата и двамата тръгнаха по коридора. В хола, разположили се на дивана, ги чакаха Слейд и Триша, както и един непознат от Видовете, седнал на един от столовете. Мъжете изглеждаха развеселени. Триша само се усмихна.

— Какво искаш? — Валиант изгледа Слейд. — Трябваше да се облечем. Точно мислехме да си дремнем, когато дойдохте.

Устните на госта се разтегнаха в усмивка, сините му очи блеснаха.

— Триша искаше да говори с двама ви. Снощи беше уморена и каза, че е забравила да спомене нещо. Тя пожела да дойдем при вас по това време.

Валиант погледна към другия мъж.

— Здрасти, Брас! Какво правиш тук?

— Аз съм с тях. — Огледа Тами и й намигна.

Силно ръмжене се изтръгна от Валиант, той незабавно се раздвижи, пусна ръката на младата жена и заплашително пристъпи към събратята си, като застана пред своята половинка, за да я скрие от Брас.

— Не я гледай и не флиртувай с нея! — озъби се яростно огромният Вид. — Тя е моя!

— Леле! А аз си мислех, че ти си властен — промърмори Триша. Тя се изправи. — Успокой се, Валиант! Брас нямаше нищо предвид с този тик. Той намига на всеки, дори и на мъжете. Налага се да разговарям с вас двамата. Лично — замълча. — Да отидем в спалнята.

— Но… — запротестира Слейд.

— Достатъчно! — Лекарката се обърна с лице към него. — Знам, че каквато и тема да се обсъжда, на вас изобщо не ви пука, но тя е жена. Не би желала да водим този разговор пред двама непознати за нея мъже. Сега, моля те, стой мирен и работи върху търпението си — или липсата на такова — с което имаш проблем. — Тя се огледа и срещна шокирания поглед на Тами. — Ти, аз и Валиант трябва да си поговорим.

— Просто ни кажи онова, за което си дошла — скръсти ръце пред гърдите си исполинът. — Колкото по-бързо го направиш, толкова по-скоро ще си идете и ние с Тами ще си легнем.

Тами въздъхна и се показа иззад гърба му.