Валиант

— Това не променя нищо. Ти си моя и аз съм твой. Да си направим дете ще бъде нещо хубаво. Аз съм силен и ще се грижа добре за двама ви. Ще ви защитавам. Бих приветствал появата на бебе. Ти каза, че не те злепоставям. Мислиш ли, че моето дете ще те опозори?

— Не. — Тя се намръщи. — Просто не те познавам достатъчно добре, за да мисля за създаване на семейство, нали така? Хората трябва да бъдат заедно в продължение на години, преди да вземат подобно решение. Повярвай ми, знам го. Моите родители са се оженили, защото майка ми е забременяла. Когато станах на две годинки, те вече се мразеха. През цялото време воюваха помежду си, докато баща ми най-накрая ни напусна — тогава бях на четири. Майка ми започна да пие, срещна човек, който не можеше да ме търпи около себе си. И тя ме изостави при баба, без да поглежда назад. Повече никога не я видях.

— Ти си моя. — Валиант пристъпи към нея. — Аз никога няма да те намразя, нито пък ти мен. Никога няма да те изоставя. Никога. Ти си моя.

— Какво точно означава това за тях? — Тами погледна за помощ към лекарката.

Триша се поколеба.

— Валиант, би ли ни оставил за малко насаме?

— Не! — Мъжът отново скръсти ръце пред гърдите си. — Може да разговаряте пред мен.

— Не искам да те обидя.

— Няма да можеш — поклати глава към Триша той.

Тя не изглеждаше толкова сигурна, но започна да разказва:

— На тях никога не им е било позволявано да имат нещо свое. Както и собствено място. Дори не са можели да се привързват към някой от другите Видове, без да рискуват. Макар срещите между тях да са били рядко явление в по-голямата част от живота им, защото са ги държали заключени в отделни килии. Но ако се е стигнело до това и персоналът узнаел, че ги е грижа за някой друг от събратята им, те са го използвали срещу тях, за да ги накажат или да ги заставят да направят онова, което им е било наредено, докато са били изолирани. Сега, когато си помислят, че нещо е тяхно, те не се отказват от него. Искат да го запазят завинаги за себе си.

— Завинаги?! — Зашеметена, Тами се втренчи в другата жена.

— Докато единият от вас умре.

— Така че аз няма да мога да го оставя, независимо от това, което прави? И той няма да ме напусне?

— Какво си мислиш, че ще направи или би могъл да направи, за да те накара да го изоставиш? Знам, че е доста агресивен, това е тяхната същност. Той ще убие или ще умре, за да те защити. Не можеш да кажеш, че съществуват много такива мъже. Успяват да запазят човека в безопасност, тъй като се контролират. Това всъщност има значение, когато се адаптираш към тяхната среда.

— Ами ако ми изневери? — Тами отказа да погледне към Валиант.

— Те са много лоялни — изрече с усмивка лекарката. — Досега нямаме много двойки, но успяхме да научим, че мъжките Видове оставят отпечатък от аромата си върху жените. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова повече той ще се пристрастява към теб. След известен период няма да бъде в състояние да понася миризмата на друга жена, щом приближи до нея. Като пример, имахме случай, когато чужда жена се опита да целуне Нов вид. Той стана много напрегнат от нейното докосване. Почти смачка съпругата си, когато започна да трие тялото си в нейното, за да премахне миризмата на другата. Не можеше да я понася. Това го вбеси. И когато по-късно го попитах как се е чувствал, той отговори, че му ставало лошо.

— За Ели и Фюри ли става въпрос? Дето ги даваха по новините?

— Да.

— Фюри е смес с кучешка порода, нали? Така четох. Валиант е лъв. Нима не е по-различно? Кучетата и лъвовете не са еднакви.

— Не мога да кажа, не знам със сигурност, но би могла да попиташ Валиант. Има едно нещо, на което можеш да разчиташ — те са брутално честни, повярвай ми.

Тами най-накрая погледна към Валиант. Той въздъхна и отвърна на погледа й.

— Бих наранил всяка друга жена, ако тя се опита да има сексуален контакт с мен. Искам теб и само теб. Няма да позволя на друга да ме докосне.

— Виждаш ли? — Триша привлече отново вниманието й. — Не е нужно да се притесняваш, че ще ти изневери.

— Ако някой друг мъж те докосне, аз ще се къпя в кръвта му — изръмжа силно исполинът. — Ще му откъсна крайниците, после и главата. — Спря и си пое дълбоко дъх. — Той ще умре от ужасна смърт. А теб никога няма да те нараня.

Триша успя да потисне усмивката си.

— Споменах ли, че са твърде властни и много описателни. — Хвърли му злобен поглед и поклати глава. — Може ли без кървави подробности? Хората не обичат да слушат за такива неща. Това не е голям плюс за теб. Послушай ме.

— Винаги казвам истината на Тами — озъби се мъжът.

— Това вече го знам. Но аз все още не съм готова да имам дете. — Младата жена срещна ядосания му поглед. — Първо искам да те опозная по-добре, преди да започнем дори да обсъждаме съвместното си съжителство, ако то изобщо е възможно. Моля те, разбери ме, не ми се сърди и не се чувствай наранен. Не казвам, че това е завинаги. Просто искам да прекарам повече време с теб, преди да помисля за подобна възможност. — Тя се обърна към лекарката: — Би ли ми предписала нещо?