Читаем Валиант полностью

Тами се опита да не трепери от разстроения глас на Тим. Искаше й се да го успокои.

— Чудесно! Давали са ме по новините и аз съм го пропуснала! Случайно да си направил запис? Колко хубаво!

— Хич не е смешно!

— Косата ми добре ли изглеждаше? — Сви се при спомена как цялата бе в мръсотия и с полепнали листа.

— Дявол да го вземе, Там! Не се шегувам! Тази сутрин ходих до твоята къща да нахраня подивялата ти котка, тъй като шерифът каза, че си ранена и са те откарали в Резервата да те прегледа техния лекар. Обясни, че ще останеш там един ден или докато се възстановиш. В двора ти имаше протестиращи, о, Там, трябваше да прочетеш плакатите, които носеха! Онази кучка, възрастната ти съседка, заплашва да напише петиция, за да те принуди да продадеш къщата на баба ти. Докато бях там, през цялото време крещя подире ми, че иска да се изнесеш, защото нямала желание да живее до боклуци като теб.

— Какво пишеше на плакатите? — Тами почувства започващото главоболие. Спомни си за обезболяващите, но не можеше да отиде до банята, кабелът на телефона нямаше да стигне до там.

— Нещо, което не би искала да прочетеш, повярвай ми. Можеш и сама да се досетиш, след като съобщиха, че се срещаш с един от онези мъже и че той ти е любовник. Беше абсолютно брутално.

— Значи, госпожа Халер е ядосана, а?

— Крещеше, че ще пусне петицията за подписване и от другите, за да те принуди да продадеш къщата. Това чу ли го?

— Е, тя е кучка и съм сигурна, че ще даде най-доброто от себе си. — Изведнъж Тами се разсмя. — Има ли много протестиращи? Силно ли скандират? Смяташ ли, че ще останат там цяла нощ и ще крещят като луди? Тя постоянно се оплаква, дори когато звукът на телевизора е нормално висок. Ситуацията има и добра страна, нали? Може би съседката ми толкова ще се разстрои, че ще се гътне. Тази жена ме мрази още откакто бях дете и се преместих да живея при баба.

— Там, дявол да го вземе, това не е смешно! Ще дойда да те взема. Можеш да се настаниш у дома в стаята за гости и да се криеш, докато утихнат нещата. Моите родители се поболяха от притеснение за теб. Мислят, че в Резервата не си в безопасност. И аз смятам така. Ти не знаеш нищо за онези същества.

— Не бъди такъв задник, Тим! Знам за тях повече, отколкото си мислиш. Тук съм в абсолютна безопасност.

— Откога?

— Откакто ги познавам.

— Онази дърта кучка наистина ще напише петиция, Там. Ще се опита да те накара да продадеш къщата. Какво ще правиш, ако наистина успее?

— Е, спомняш ли си преди няколко години, когато изживявах моя хеви метъл период? Тогава тя също написа петиция и поиска от всички съседи да я подпишат, като разказваше, че се кланям на дявола и призовавам демоните всеки път, когато запаля огън в задния двор. Те само й се изсмяха.

— Хей, това не е омраза към музиката, която харесваш. Нещата са супер сериозни. В двора ти има най-малко двайсет протестиращи. И носят плакати, които те обвиняват, че харесваш всичко, което ходи на четири крака и има каишка.

— Много лошо, а? — Тами потрепери отново. — Дори да дойда у вас, те няма да се махнат, нали така? Като научат, че съм се преместила при теб, ще започнат да протестират пред вашия двор. Оставам тук!

— Длъжна си да се върнеш в града и да разкажеш на всички, че това, което дават по новините не е истина. Трябва да се разграничиш от онзи тип, за да се оправят нещата.

— Кое не е истина? Аз действително съм с един от тях.

За една дълга минута Тим замълча.

— Защо?

— Защо ли? Той е прекрасен, сладък и аз просто искам да остана с него.

— Трябваше да ми кажеш, че се чувстваш самотна. Нямаш нужда от някой като тях. Позволи ми да те отведа.

— О, престани! Дори не идвай насам, Тим! Заклевам те, не го прави. Ти и аз сме най-добрите приятели. Често ме питат, ако искаш да знаеш. Не съм изпаднала в отчаяние за който и да е мъж. Привлечена съм именно от този.

— Но той е…

— Не изричай нищо лошо! — прекъсна го с предупреждение Тами.

— Чудесно! Надявам се осъзнаваш, че това ще съсипе живота ти? Когато спреш да се виждаш с този… с него… никой мъж в града няма да пожелае да те докосне. Трябва да тръгвам. Очевидно си взела решение и няма да мога да те разубедя. — Тим затвори.

Тами задържа няколко секунди слушалката в ръката си, преди да я постави върху вилката. Избърса сълзите, които я заслепяваха. Тим никога преди не й бе затварял телефона. Стана от леглото, отиде в банята и напълни чаша с вода. По обратния път към леглото, се закова на място, когато погледът й срещна Валиант. Той се бе облегнал на стената, непосредствено до отворената врата на спалнята. Лицето му имаше мрачно изражение.

— Ти се върна?!

Златистите му очи я изучаваха, а пълните му устни бяха стиснати сърдито. Кръстосал ръце пред гърдите си, той си пое дълбоко въздух.

— Май ще загубиш дома си?

— Подслушвал си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Купеческая дочь замуж не желает
Купеческая дочь замуж не желает

Нелепая, случайная гибель в моем мире привела меня к попаданию в другой мир. Добро бы, в тело принцессы или, на худой конец, графской дочери! Так нет же, попала в тело избалованной, капризной дочки в безмагический мир и без каких-либо магических плюшек для меня. Вроде бы. Зато тут меня замуж выдают! За плешивого аристократа. Ну уж нет! Замуж не пойду! Лучше уж разоренное поместье поеду поднимать. И уважение отца завоёвывать. Заодно и жениха для себя воспитаю! А насчёт магии — это мы ещё посмотрим! Это вы ещё земных женщин не встречали! Обложка Елены Орловой. Огромное, невыразимое спасибо моим самым лучшим бетам-Елене Дудиной и Валентине Измайловой!! Без их активной помощи мои книги потеряли бы значительную часть своего интереса со стороны читателей. Дамы-вы лучшие!!

Ольга Шах

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Попаданцы / Фэнтези / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы
(Не)нужная пара для "гада" (СИ)
(Не)нужная пара для "гада" (СИ)

Истинная пара — банально. Брошенная пара не редкость. Могла ли я подумать, что окажусь среди их числа? Нет. Меня предали, бросили и не защитили. Даже то, что моего дракона одурманивали, не причина быть ящероподобным козлом. А потому лучше я переболею, чем стану зависеть от заносчивого, наглого и беспринципного представителя чешуйчатых. А о моей особенности он никогда не узнает. Моя первая преданная любовь закончилась болью в сердце, дырой в душе, но счастьем материнства. Я не допущу, чтобы мой сын уподобился отцу. Даже если через семь долгих лет, мы встретимся вновь это ничего не изменит. И спасать ящера я не намерена. Теперь я стану для него центром и смыслом жизни, но захочу ли я его простить и помогу ли обрести ему себя: вопрос, на который у меня нет ответа… В тексте есть: #встреча через года #беспринципный герой #дерзкая героиня #эмоции на грани Только она сможет спасти меня, но захочет ли?

Екатерина Гераскина

Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы