Валиант

— Отпусни се. Няма да ти причиня болка — изрече тихо, дишайки в ухото й. — Те винаги подслушват. Но сега сме близо един до друг и няма да ни чуят. Няма да се чифтосваме, но трябва да ги накарам да повярват, че съм заинтересован. В противен случай ще те отведат от килията и могат да те убият, ако сметнат, че експериментът се е провалил. Разбираш ли?

— Да — едва прошепна. Докато се бореше със страха, принуди мускулите си да се отпуснат. — Има ли микрофони, за да слушат какво си говорим? — продължи да шушне, също като него.

— Освен това ни наблюдават с камери, но не ги търси с поглед. Онези ще станат подозрителни.

Той се размърда, прикова я под себе си и напълно я покри с тялото си, като внимаваше да не я смаже. Тами изпитваше първичен страх от факта колко малка и безпомощна се чувства. Не й оставаше друг избор, освен да се надява, че няма да я нарани. Новият вид беше едър и миришеше на сапун и пот. Не беше неприятно, но беше чуждо. Бе свикнала с аромата на Валиант. Постави длани на гърдите му. Кожата му беше също толкова гореща, както и на Валиант, сякаш имаха треска, но те просто бяха с по-висока телесна температура от хората. Устоя на желанието да го отблъсне, вече знаеше, че би било безполезно усилие.

Мъжът повторно зарови лице в шията й, подуши я шумно, вероятно заради микрофоните, преди отново да й заговори тихо:

— Наистина ли Валиант ще те търси и няма да се откаже, докато не те намери?

— Да. — Младата жена не се съмняваше. — Всички ще го сторят. Имам предвид Новите видове.

Меко ръмжене се изтръгна от устата му.

— Ще направя всичко по силите си, за да те задържа тук. Те ще те убият, ако сметнат, че не искам да се чифтосвам с теб. В противен случай за тях нямаш стойност. След това ще ме отведат там, където са ме създали и ще отчетат опита да ме размножат с човешко същество за неуспешен.

Тами затвори очи и запреглъща рукналите сълзи. Той притисна лице до шията й, намести се върху нея, като я принуди да разтвори крака, докато се намърда между бедрата й. Страхът и психическото изтощение накрая я събориха. Искаше й се да плаче от самосъжаление, че това се бе случило именно с нея. Вкопчи се в плътта му, само за да намери известна утеха.

— Лежи тук и си почивай. Не се бой от мен, дребосъче с красиви очи.

— Казвам се Тами.

Той вдъхна кожата на шията й.

— Хубаво е да подуша друг от моя вид върху теб.

— Не ти ли позволяват да се виждаш с останалите?

— Не.

Мъжът беше сам. Тя протегна ръце и ги обви около врата му. Той не протестира срещу прегръдката и влиянието, което имаше върху него. Бе я хванал като в капан под огромното си тяло, но тя не се чувстваше застрашена.

Дълбоко в себе си, Тами разбра едно нещо. Новият вид беше самотен и имаше нужда да я държи, вероятно копнееше за утеха точно толкова, колкото и тя. Затвори очи и се отпусна. Мислите й незабавно се понесоха към Валиант. Той щеше да я намери по някакъв начин. Трябваше да го направи. Прозявката й я изненада. Всичкият адреналин започна да се оттича от тялото й.

Тайгър свирепо изгледа Чарли Артцола. Човекът бе намерен близо до Резервата, завързан вътре в колата си. С охота разправяше, че е невинен за отвличането на Тами, но Тайгър не му вярваше. Мъжът или бе в пълно неведение относно чувството им за мирис, или наистина ги мислеше за глупаци.

— Казах ви. Бях в офиса си и изведнъж онзи човек влезе. Докато госпожица Шаста и офицерът пристигнат, той държеше насочен срещу мен пистолет. Нямах време дори да ги предупредя, преди да убие охраната й. Бях ужасен. Насила ме изведе навън заедно с нея и обясни, че ако не му помогна да излезе през портите, ще ми пръсне мозъка. Опитах се да я спася, когато той я бутна в багажника, после сам скочи вътре и ми каза да го затворя. Знаех, че ще я убие, ако предупредя пазачите пред вратите. Боях се за живота си, така че направих онова, което ми нареди.

Тайгър злобно изръмжа и пристъпи две заплашителни крачки към адвоката. Дори не погледна към Джъстис за разрешение. Приближи до мъжа и с опакото на ръката си го удари силно по бузата.

— Лъжеш! — изрева. — Ние подушихме твоя офис и проследихме миризмата по пътя до автомобила ти. Подушихме също и него. В багажника е била само жената. Не е имало друг човек. Ти си я отвлякъл и сега ще ни кажеш къде я държиш. Къде я криете?

Адвокатът изстена от болка и облиза окървавената си устна, сцепена в ъгъла. На бледата му кожа се бе появил червен отпечатък. Погледът му се фокусира върху Джъстис.