Валиант

— Винаги държа на думата си — изръмжа Джъстис. — Аз съм човек на честта. Кълна се, че няма да те убием и няма да позволя на Валиант да те докосне, ако тя е още жива. Но отказвам да давам каквито и да е обещания за освобождаването ти. Ти предаде моите хора, но аз съм готов да те предам на вашата правосъдна система. Тя е много по-хуманна от нашата.

Адвокатът каза адреса на къщата и добави:

— Но сега те са я преместили. Слънцето залязваше, когато твоите хора ме намериха.

— С какво щяха да я откарат? Видя ли друг автомобил?

— Един голям бял микробус, без прозорци. По него нямаше никакви отличителни знаци, а и не погледнах регистрационните табели. Това са хора, които не искат да бъдат забелязани. Задните две врати също нямаха стъкла. Това е всичко, което мога да ти кажа.

— И не знаеш къде са я откарали?

Мъжът се поколеба твърде дълго.

— Не. Не знам.

Валиант изрева злобно. Джъстис свирепо изгледа Чарли.

— Пак лъжеш. Смърдиш на безчестие. Кажи ми къде са я завели или ще го оставя да ти изтръгне вътрешностите. — Погледна към офицера до вратата. — Тайгър? Намерихте ли хубаво място, където да заровим трупа му, ако се наложи да го убием?

Тайгър се усмихна студено.

— Разбира се. Точно в средата на Дивата зона. Никога няма да го открият.

— Наистина не знам — почти изхлипа адвокатът. — Само ми е известно, че е някъде близо до къщата. Вчера, докато предавах на Зенлит информацията, едното от момчетата му отиде да храни звяра. Нямаше го около двадесет минути. Кълна се! Бог ми е свидетел, че това е всичко, което знам.

Джъстис се поотпусна. Обърна се и срещна погледа на Валиант.

— Хайде да тръгваме!

Отвън, до вратата, някой подаде на лидера дънки и тениска. Бе поискал да му изпратят дрехи още преди да влезе в стаята. Той пое облеклото, кимна с благодарност, и се взря във Валиант.

— Е, била е жива, когато я е оставил. Тя е силна, Валиант. Заплашила е човека до такава степен, че той изпита ужас секунди след като ти нахълта в помещението. — Джъстис се усмихна. — Откъде й е дошло на ум, че ще му изтръгнеш вътрешностите?

Исполинът сви рамене, твърде притеснен и ядосан, за да му е забавно.

— Идея си нямам. Но това е моята Тами. Тя е умна. — Гласът му се прекърши.

Джъстис се протегна и стисна ръката му.

— Ще я открием!

— Ще си я получиш обратно, Валиант — кимна Тайгър. — Джиповете са готови. Да тръгваме!

Глава 14

Валиант зарови лице в матрака на малкото легло. Вдиша дълбоко, изръмжа и с усилие преодоля желанието си да изреве.

— Моята Тами е била тук — окована и много уплашена. Надушвам и някаква странна миризма, смесена с потта й. Била е упоена с нещо. Наркотикът е слаб, но се усеща.

Тайгър разглеждаше белезниците, все още прикрепени към металните рамки на горната и долна табла на кревата. Не забеляза и не подуши кръв по двата комплекта вериги.

— Ще я намерим.

Джъстис кимна, съгласявайки се с него.

— Дойдохме пеша през гората, за да не бъдем забелязани. В спалните на горния етаж си личи, че в момента са обитаеми. Така че все някой ще се върне. Нещата им са още тук.

— Ние ще наблюдаваме и ще чакаме. — Тайгър посочи с глава към петимата мъже вътре.

Валиант се раздвижи, покатери се на леглото и отново притисна нос към матрака. Там бе попил ароматът на Тами, като миризмата на страха й беше най-силна. Мъжът не искаше дори да помръдне, боейки се той да не изчезне. Трябваше да я намери. Усети, че Джъстис и Тайгър го наблюдават.

— Това помага ли? — Джъстис въздъхна.

— Малко — призна тихо Валиант. — Ако не я открием, не искам да живея повече. — Обърна глава и ги погледна.

Тайгър се вцепени и Валиант разбра защо. Всички знаеха, че това някога се беше случвало с Новите видове в изпитателните лаборатории. Те губеха надежда и спираха да се хранят. Оставаха телата си просто да умрат. Изобщо не бе предполагал, че ще иска да напусне живота, след като го бяха освободили. Но не съжаляваше, че се беше влюбил в своята Тами.

— Надявам се никога да не обичам жена, щом загубата й може да предизвиква в мен желание да се откажа от живота — промърмори Тайгър.

— Да разчитаме, че мъжкаря, за когото са я отвлекли, няма да я нарани — каза Джъстис. — Той ще те подуши върху нея, освен ако не се е изкъпала и не се е преоблякла, преди да излезе.

Исполинът поклати глава.

— Не, не е. Тя вече бе сменила дрехите си, когато тръгнах. Прегърнах я, преди да изляза, и миризмата ми трябва да е върху нея. Той няма да я пропусне.

— Добре. — Джъстис насочи вниманието си към Тайгър. — Има още Нови видове, държани затворени от Мерикъл. Длъжни сме да ги намерим. Ще имаме тази възможност, ако открием жената.

Тайгър извади мобилния си телефон.