Валиант

— Качвам се горе, кажи и на останалите. Ще се постарая да разбера кой е купил или наел тази къща. Може би използват същото име и банкова сметка, за да плащат за мястото, където държат Тами. Съмнявам се Зенлит да е истинското му име. Чарли Артцола е бил определен да умре. Те се занимават с Нови видове, които никога не са били освобождавани. Сигурен съм, че са предполагали, че и ние ще се държим по същия начин като тях и ще го умъртвим моментално. Дали са му само оръжието, с което рани Флейм; сигурно знаят, че той е успял да оцелее. Не мога да разбера защо просто не са застреляли адвоката, ами са го оставили да го намерим.

— Мерикъл се опитва да докаже, че ние действаме като опасни и нестабилни същества, за да оправдаят онова, което правеха с нас — изръмжа Джъстис. — Вероятно са смятали, че ще убием копелето пред очите на хората. Или е това, или си мислят, че сме толкова глупави, та си е струвал риска да го оставят жив, за да ни издаде вътрешна информация, на която бихме повярвали. Боя се да открия доколко е истина онова, което ни каза и какво им е съобщил за нас.

Тайгър погледна Валиант в очите.

— Съжалявам, човече. Ще си я върнем обратно.

Огромният мъж не можа да отговори. Задавиха го емоциите. Джъстис се извърна и прошепна на Тайгър, но Валиант чу думите.

— Той е толкова свиреп. Да го видя така сломен, разбива сърцето ми. Хайде да го оставим насаме с аромата на половинката му. Направи необходимите разговори и разпореди на мъжете ни да останат скрити. Да се надяваме, че онези ще се върнат тук. Не знам какво друго да направя.

— Събуди се! — изръмжа един глас до ухото на Тами. — Идват да ни нахранят. Остани на леглото и не се приближавай до решетките!

Младата жена отвори очи и срещна погледа на 927, когато той се повдигна от нея. Мъжът се изправи и застана между вратата на килията и посетителката си. Тами седна в кревата и с известна тревога забеляза, че счупената стъклена стена е изчезнала, но отломките от нея лежаха пръснати по металния под. Как съм го проспала?

Вниманието й бе привлечено от някакво бучене, което се чу от горната част на помещението и тя видя петсантиметрова пролука в тавана на клетката, с дължина колкото стаята, и точно там, където преди стоеше счупената прозрачна стена. Тогава се разнесе силен вой на двигател и с помощта на сложна система от кранове от срещуположната страна на склада се вдигна друга стъклена преграда.

Изумена наблюдаваше как панела се пренесе над отвора и бавно се спусна от тавана. Шокирана заби поглед в него. Очевидно стъклените стени бяха подвижни и можеха да се сменят при нужда. Новата се плъзна на мястото си, докато стигне до пода, за да отдели клетката от вратата.

Застанал с гръб към Тами, огромният мъж се напрегна и изръмжа дълбоко. Младата жена осъзна, че реакцията му е опит да я защити. Това беше голям напредък, в сравнение с държанието му когато я хвърлиха в клетката при него и тя бе сигурна, че ще я убие. Докато бе спала, той я беше държал в прегръдките си и не я беше наранил. Изпитваше благодарност към него и се надяваше Валиант и останалите Нови видове от Резервата скоро да ги намерят. Затова трябваше да остане жива.

— Не си се чифтосвал с нея? — Пит приближи до клетката. — Защо? Да не би да харесваш мъже, 927? Докторът каза, че като я оставим при теб твоята природа в крайна сметка ще те накара да я чукаш. Това нещо с миризмата трябва да е сработило, защото проявяваш интерес към нея. Предполагам, че вие момчета нямате нищо против споделянето, а?

— Можеш да я чукаш отзад, все едно е мъж. — Майк изсумтя.

— Всеки задник е добър за такова нещо. Просто си затвори очите и си представи, че е Майк.

— Хей, това не е смешно. Не го карай да си фантазира, че ме чука. Не искам да гледа на мен по този начин.

— По-добре да мисли за теб, отколкото за мен. Ние сме единствените, които вижда, ако не броим док. Никой не иска да му го начукат.

— Вярно. — Майк се засмя. Той отвори вратата на килията и остави голямо плато с похлупак и метален термос. — Ела и си ги вземи. — След това затръшна вратата и двамата си отидоха.

Минута по-късно отново прозвуча силен шум. Стъклената преграда започна бавно да се вдига нагоре. 927 се отпусна и се обърна, за да срещне погледа на Тами.

— Аз ще отида там. Ти можеш да използваш тоалетната, няма да гледам.

— Благодаря. — Кимна тя.

Вътре в клетката не можеше да има уединение. Младата жена погледна към 927. Той се приближи до вратата на килията и остана с гръб към Тами, загледан навън.

Тоалетната беше от онези, преносимите, захваната към металния под, а отходната тръба минаваше между стената и клетката и отиваше някъде навън.

Тоалетната хартия стоеше отзад на капака. Тами бързо си свърши работата. От пода, в непосредствена близост до седалката, излизаше маркуч, който беше надвесен над отвора за изтичане. Тя го използва, за да си измие ръцете, след което насочи слабата струя към дупката. Това беше единственият начин да се почисти тоалетната.

Условията бяха варварски.

— Готова съм. Благодаря ти.