— Прострелян е… Не е добре… Моля ви, оставете го тук. Вижте, правя му супа. Готова е… Ще му позволите ли да я изяде?
Сержантът килна шапката на тила си и изду бузи. Нейното уплашено лице го караше да се чувства неудобно.
— Няма нужда от супа — каза той. Засуети се с револвера си, докато го напъха в задния си джоб. После добави: — За него вече е все едно…