Вихърът на Жътваря

Натъкнахме се на чудовището на източния склон на хребета Радагар. Лежеше в едно плитко дере, изровено от порой, и вонята, наситила жаркия въздух, ни подсказа за гниеща плът, и наистина, след огледа, извършен крайно предпазливо на този същия ден след набега над нашия лагер от неизвестни нападатели, открихме, че изчадието е, макар и все още живо, смъртно ранено. Как да опиша такова демонично същество? Изправено, то щеше да се крепи на два огромни мускулести крака, напомнящи за тези на шаба, птицата със закърнели криле, която се среща по островите на Драконовия архипелаг, но много по-големи в случая при съпоставка. Бедреното ниво на чудовището, когато е изправено, щеше да стига до равнището на очите на човек. С изпънатата дълга опашка торсът на демона щеше равномерно да се балансира от бедрата, при положение че той изпъне напред дългия си врат, та гръбнакът да застане хоризонтално. Дългите предни крайници, покрити със здрави мускули и твърди люспи, осигуряващи естествена броня, завършваха не с лапи или дълги пръсти за прихващане, а с огромни мечове с железни остриета, които изглеждаха споени, метал към кост, за китките. Главата беше с челюсти като на крокодил, подобно на онези, които се срещат в тинята по южното крайбрежие на морето Блуроуз, но много по-голяма. Обезводняването беше забелило устните назад и се виждаха разядени редици зъби, всеки с големината на кама. Очите, макар и замъглени от приближаващата смърт, изглеждаха злокобни и чужди за сетивата ни.

Атри-Преда, храбър както винаги, пристъпи напред, за да облекчи демона от страданието му с едно забиване на меча в меката тъкан на гърлото му. След тази фатална рана демонът издаде смъртен вик, който ни порази с болка, защото звукът, който издаде чудовището, надвишаваше обхвата на човешкия слух, ала изригна в черепите ни с такава сила, че кръв изби от ноздрите, очите и ушите ни.

Друга една подробност трябва да отбележа, преди да опиша по-подробно размера на споменатите понесени от нас щети. Раните, видими по тялото на чудовището, бяха прелюбопитни. Удължени, извити посичания може би от някакъв вид пипало, но пипало, по което е имало остри зъби, докато други рани бяха по-къси, но по-дълбоки по характер, нанасяни неизменно в области жизненоважни за движението или други подобни осакатявания по крайниците, разкъсвания на сухожилия и прочие…

Фактор Бренеда Аникт, „Експедиция в Пустите земи“

Официални анали на Пуфанан Ибирис