Вихърът на Жътваря

— Намерих Блудния — каза й. — Имахме да… обсъдим много неща. Така научих за теб и за станалото.

„Какво? Луд ли е този? Някой от новите фанатици на Блудния?“ Понечи да се обърне…

— Не, почакай! Серен Педак. Имаш всичко, което е от него, всичко, което е останало. Цени го, моля те. Серен Педак, цени го. Както и самата себе си. Моля те.

А когато си тръгна, думите му сякаш я бяха благословили по някакъв неведом начин.

„Имаш всичко, което е от него, всичко, което е останало…“

Неволно вдигна ръка и я сложи на корема си.

Скоро щеше да го прави много често.