Вихърът на Жътваря

И магът закрачи надолу, през този хаос от пръст и дракони.

От него изригваха вълни, напираха напред през пукота на мълнии, връхлитаха надолу и засипваха затъналите в пръст зверове с гръмовни удари, от които целият хълм се тресеше. Изригваха черни пламъци, камъни със съсък политаха във въздуха и се пръскаха на прах.

Вълна след вълна, изригващи от ръцете на мага.

Хедж се олюля замаян на ръба на хребета и видя как един дракон, ударен като с огромен чук в гърдите, падна на гръб, след това се надигна, хлъзна се, зарита, полетя надолу към древния басейн като лавина от плът и кръв — изравяше дълбоки коловози през равното, докато магията го тласкаше все назад и назад.

Друг, с пламнала сякаш кожа, се опита да излети.

Нова вълна се надигна и го помете надолу с кършещ костите пукот.

Третото същество, полузаровено под димящата пръст, изведнъж се обърна и се хвърли право към дракона до себе си. Разтвори челюсти, магията изригна и се стовари в хълбока на доскорошния му съюзник. Пръсна се плът, кръвта плисна на черен облак.

Последва разкъсващ ушите писък, главата на ударения дракон изплющя… и огромните челюсти се стегнаха на гърлото му.

Хедж видя как главата на дългия врат рухна сред водопад от кръв. Още кръв блъвна от зейналата паст на ранения дракон, цял проклет фонтан…

Бързия Бен крачеше обратно към билото, привидно безразличен към касапницата долу и зад него.

Третият дракон, изтласканият далече навътре в пресъхналото морско дъно, в края на раздраната пътека, изпънала се като рана през тревите, се издигна във въздуха сред водопад от кръв, извиси се все по-нагоре, а след това зави и полетя на югоизток.

Биещите се в подножието на склона дракони се блъскаха и деряха, но нападналият не пускаше смъртоносната си хватка за врата на другия, огромните му нокти ровеха дълбоко в плътта. А след това гръбнакът изпращя, прекърши се, откъснатата глава и една ръка дължина от гърлото паднаха с тътен в разровената пръст. Тялото изрита, задра дълбоко в корема на убиеца си още за миг, после се смъкна на земята и от прекършения врат изригна последното кърваво дихание.

Бързия Бен се добра до билото и се олюля.

Хедж откъсна очи от сцената долу и зяпна приятеля си.

— На насраното на самия Качулат си заприличал, Бързак.

— И така се чувствам, Хедж. — Обърна се бавно, като грохнал старец. — Шелтата — ама що за гадно същество! Нахвърли се върху Менандори просто ей така!

— Когато разбра, че няма да минат през теб, да. Другата отива за Имасс, бас държа.

— Няма да мине през Руд Елале.

— Нищо чудно. Ти я направи на гигантска цицина.

Долу Шелтата Лор, с разпран корем, се влачеше по хълма.

Хедж изгледа навъсено измамното същество.

— Да, сапьор — каза пресипнало Бързия Бен. — Твой ред е в играта.

— Адски малко игрално време, Бързак — изсумтя Хедж.

— И после ще му дремнеш.

— Много смешно.

Хедж надигна арбалета, спря за миг да прецени ъгъла. После намести десния показалец на спусъка и се ухили:

— На ти да го осмучеш, дебела крилата краво.

Силно изщракване и стрелата с „проклетията“ полетя напред и надолу.

Улучи зейналата в корема на Шелтата Лор кухина.

Взрив и късове драконова плът се разлетяха във всички посоки. Гъстият червен лепкав дъжд се посипа върху Хедж и Бързия Бен. Някакъв прешлен удари Хедж точно между очите и той рухна по гръб и не помръдна.

Паднал на четири крака от сътресението, Бързия Бен зяпна изпадналия си в несвяст приятел и започна да се смее. По-кресливо от обичайното.

Крачеха покрай рисунките в пещерата. Онрак изпъна ръка, за да спре Улшун Прал.

— Стой тук.

— Никога не е лесно — отвърна Улшун Прал, но все пак спря.

Онрак кимна, загледан в образите по стените.

— Виждаш непрекъснато грешките.

— Грешките на ръката ми, да. Езикът на очите винаги е съвършен. Слабостта е в предаването му на камък.

— В тези няма много слабост, Улшун Прал.

— Все пак…

— Остани тук, моля те — каза Онрак и бавно извади меча си. — Портата… Ще има натрапници.

— Да.

— Теб ли търсят?

— Да, Онрак Прекършени. Мен.

— Защо?

— Защото един Джагът ми даде нещо веднъж. Преди много време.

— Джагът?

На лицето на Онрак се изписа изумление. Улшун Прал се усмихна.

— Тук, в този свят, ние отдавна сложихме край на нашата война. Тук избрахме мира.

— И все пак онова, което ти е дал джагътът, сега те застрашава, Улшун Прал. И твоите кланове.

Глух дълбок тътен разтърси стените около тях.

Онрак изръмжа:

— Трябва да тръгвам.

След миг Улшун Прал вече бе сам в пещерата с всички рисунки, които бе сътворил, и нямаше светлина, след като Онрак си бе отишъл с факлата, която носеше. Барабанният тътен на мрачна магия отекваше в скалите. Улшун Прал остана на място за десетина удара на сърцето. А след това се отправи след Онрак. Към Портата.

Всъщност нямаше избор.

Руд Елале беше отвел имассите по-навътре сред скалистите хълмове и след това по едно тясно лъкатушещо дефиле, където някакъв земетръс беше разцепил грамадата варовик и бе оформил високи ръбати скали от двете страни на разлома. При устието на това дефиле, докато Руд Елале подкарваше последните няколко Имасс навътре в тесния проход, Хостил Ратор, Тил’арас Бенок и Гри’станас Иш’Илм спряха.