Вълка

Един куршум удари Киндър в рамото и пистолетът му падна на тротоара. Андерсън се обърна и си размени няколко изстрела от близко разстояние с втория руснак. Двамата бяха на метър един от друг и всеки изстрелян куршум попадна в целта си.

Бърк свърши патроните и понечи да смени пълнителя, когато беше улучен в левия хълбок. Ударът го събори и той падна на коляно.

Уивър отвори вратата на микробуса и изпразни глока си по посока на стрелеца, който беше улучил Бърк. Четири от куршумите ѝ поразиха руснака и онзи се просна мъртъв по гръб.

Бърк напъха нови пълнители в двата пистолета със забавени от раната движения и насочи пистолетите към руснака, който се канеше да довърши Киндър.

— Залегни! — извика Бърк.

Киндър се просна на тротоара, лицето му беше на сантиметри от канавката. Руснакът, застанал над него, понечи да се обърне и да се прицели в едрия американец.

Бърк го изпревари и стреля. Онзи сякаш подскочи няколко пъти от силата на ударите и падна мъртъв назад, обратно в дима.

Бърк се обърна към Андерсън и последния руснак. Двамата бяха на земята и никой от тях не мърдаше. Киндър се надигна, взе си оръжието от земята и отиде до Андерсън. Погледна към руснака, изрита оръжието му далеч от тялото и коленичи да види в какво състояние е приятелят му.

— Още диша — провикна се. — Има две дупки, едната рана е сериозна.

Бърк отиде при Киндър и му помогна да изправи на крака Андерсън. Уивър премести микробуса до ъгъла, изскочи отвътре и бързо отвори страничната врата. Един по един тя качи ранените вътре и затвори вратата. Изтича отпред, отново седна зад волана и включи на скорост.

— Всички сме вътре — докладва Уивър.

— Да тръгваме — заповяда Бърк. — Нямаме повече работа тук.

59.

Парко Адриано, Италия

Намирах се на втория етаж на замъка с неговите дебели стени. Анджела беше до мен, вървеше в другия край на стълбището. Франтони беше точно пред нас.

Раза се криеше някъде сред тези древни стени и трябваше да бъде намерен.

— Как сте с патроните? — попита Франтони.

— Аз имам два пълни пълнителя — отвърна Анджела.

— Аз съм на изчерпване — отвърнах аз.

— На горния етаж има зала със средновековни оръжия — каза Франтони. — Ако не ви притеснява, че ще нарушите закона, можете да попълните арсенала си с някой и друг експонат. Тези чудесии могат да нанесат много по-големи поражения от пистолета.

— Ако Раза е в тази сграда, той със сигурност ще избере последния етаж, което му дава предимство, ограничава подходите ни към него и осигурява доста свободно пространство за схватки.

— Може да си мисли, че съм сам — предположих. — И точно това искам да си мисли.

— Не можеш да се справиш сам — отвърна Анджела, — когато си ранен.

— Той можеше да заблуди и ченгетата, и вашата група — рече Франтони. — От доста време се крие и знае как да се измъква от „горещи“ места.

— Не и този път — заявих.

— Защо си толкова сигурен? — поинтересува се полицаят.

— Вече сигурно е разбрал, че каквото и да е планирал да се случи във Ватикана, няма да се случи. Това означава, че е коствал на руснаците много пари, време и човешки ресурси, а в замяна не е изпълнил обещаното.

— Значи, ако очисти някого от вас, това може да му спечели червени точки пред руснаците.

— Именно — отвърнах. — А ако има късмет да очисти и двама ни, още по-добре за него. Вероятно отгоре вече е видял как ни раниха с Анджела. Знае, че сме пролели кръв, и си мисли, че това му дава предимство.

Франтони хвърли поглед към мен и към Анджела, докато изкачвахме стълбите. Двамата оставяхме кървави следи.

— Може и да има право — каза той.

— Раненият вълк е най-опасното животно — възразих аз.

— Може би. Но той няма да очаква да има ченге с вас. Така че аз ви давам елемент на изненада.

— Само да сме наясно — казах аз. — Не искам да арестуваш Раза жив.

— Нямам намерение да го арестувам.

Стигнахме оръжейната зала на третия етаж. Голямата кръгла зала беше натъпкана с най-различни пистолети, саби, мечове, щитове, мускети и уреди за изтезания, изложени в стъклени витрини. В табелите под тях в подробности се описваше по какви зловещи начини може да се използва съответното оръжие или устройство.

— Обслужете се сами — предложи Франтони и огледа смъртоносните инструменти през витрината.

Анджела се вгледа в три уреда за изтезания, предназначени да лишат мъжа от най-ценното му „богатство“, и се усмихна.

— Тези биха свършили работа. Едва ли има мъж, който не би проговорил, като му закачиш това нещо.

С дръжките на двата глока счупих витрината и ги затъкнах в колана. После бръкнах и внимателно, за да не се порежа от стъклата, взех меч и нож.

Анджела постъпи по същия начин с пистолетите си и избра дебел сребърен боздуган с железни шипове.

— Винаги съм искала да имам такъв.

— А ти? — обърнах се към Франтони.

Той показа деветмилиметров пистолет и леко очукан сгъваем нож.

— Аз имам всичко необходимо — отвърна.

— Таванът е два етажа по-нагоре — казах. — Той ме очаква, затова аз ще водя. Ти прикривай Анджела и върви зад мен. Но не прибързвай. Нека да караме по реда си. Искам Раза да ми даде определена информация и чак след това ще му видя сметката.