Внимавай в картинката

— Плачех, когато играех тъжни роли и се смеех на смешните. — Тя се разсмя. — Както казваше преподавателят ми: това не е актьорска игра, а зрителско участие.

Уилфред Кистард попи потното си чело с една снежнобяла кърпичка, погледна неловко и се оправда:

— Тук май стана много горещо.

Келнерът пристигна с водата. Махна капачката на едната бутилка и й я подаде, после й връчи и менюто възторжено.

Тя го огледа.

— Домашна салата звучи чудесно! Ще взема една с дресинг от синьо сирене и паста примавера. — Тя се обърна към Девлин. — Ти искаш ли нещо?

— Шунка върху ръжено хлебче и деликатесна горчица вместо майонеза — изрецитира келнерът. — Помня.

— Такова мило момче — каза Медоу, когато Дейв се отдалечи. После надигна бутилката и я изпи до дъно, докато мъжете наоколо гледаха как преглъща. Накрая отдалечи шишето от устните си и въздъхна от удоволствие.

— Беше чудесно. Бях прежадняла.

— Още една причина да съм сигурен, че не сте от този край. Много по-нахакана сте от тукашните жени, по-общителна. — От устата на стария Бенджамин това не звучеше като комплимент.

— Благодаря ви, Брадли. Толкова мило от ваша страна! — Девлин разпозна малко пресилената страстна нотка на удоволствие в гласа й, но никой тук не я познаваше толкова добре, че да открие раздразнението.

Бенджамин не бе свикнал да го разбират погрешно и видимо се бореше срещу импулса си да й каже точно какво е имал предвид.

Това даде възможност на Девлин да произнесе лицемерно:

— Да, това беше една от многото причини Медоу да успее там, където толкова много други се провалиха. Не е толкова скована от традицията и тежкото бреме на очакванията, както типичните южнячки.

Бенджамин с готовност насочи кипналото си безсилие към Девлин.

— Да ти кажа честно, всички се изненадахме, че най-после си се оженил.

— Трийсет и две години едва ли могат да минат за преклонна възраст, сър. В края на краищата не бяхте ли и вие на толкова, когато се оженихте за първата си съпруга? — Коментарът му бе съвсем недвусмислен.

Останалите старци се размърдаха неловко. Историята за Изабел и нейната изневяра винаги ги караше да се чувстват неудобно, напомняйки им собствените им брачни несгоди и убеждението — слабо, но от векове вкоренено в съзнанията им — че не са много жените, които си знаят мястото.

— Ето, виждате ли голямата разлика между Девлин и мен. Той се ожени за мен, защото съм дъщеря на разкрепостени хора. — Медоу се усмихна наперено. — А аз се омъжих за него заради парите му.

Старците се засмяха шокирано, пръскайки слюнки.

— И заради красивия му външен вид. — Като се обърна, тя го погледна палаво и го щипна по бузата.

Единственото, което трябваше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Жалко само, че проклетото оръжие се подчиняваше на нейните капризи.

И защо, мътните да го вземат, даже му беше приятно, че тя го прави за смях пред групата изкуфели дъртаци? Ако не беше внимателен, тя щеше да накара града да му симпатизира.

— Какво казахте, млада лейди, когато открихте, че съпругът ви е копеле? — попита без заобикалки Бенджамин, очевидно надявайки се да сконфузи Медоу, като й каже нещо, което Девлин не е имал смелостта да й признае.

— О, татко. — Четири закри очи с тясната си, безупречно поддържана ръка.

— Добър опит — обади се Осгууд.

Не липсата на смелост бе възпряла Девлин да й каже, а липсата на време — бяха се запознали едва миналата нощ, а той рядко говореше за това, че няма баща, особено пред жена, с която се познава едва от двайсет и четири часа.

— Какво? О, предполагам, че трябваше да кажа „незаконен“. — Бенджамин предизвикваше Девлин с презрително свитите си устни. — Но съм свикнал да казвам истината без заобикалки.

Девлин изчака, любопитен да види реакцията на Медоу, както и тази на останалите.

— Няма защо да се извинявате, че казвате проклетата истина без заобикалки, поне не и в едно изискано общество. — Тонът на Медоу можеше да накара да замръзне и лула през август. — Може би когато искате да бъдете груб, господин Бенджамин, трябва да се ограничите до това да ме наричате „нахакана“ и да се надявате, че няма да схвана намека.

Погледът на Бенджамин се стрелна към нея, после се сведе под удара на презрението й.

— Браво! — Четири изпляска с ръце. Очите му горяха и той видимо одобряваше изказването на Медоу.

Девлин се беше научил да се владее и да държи лицето си невъзмутимо, но го учуди, че Медоу го защити. Учуди го и това колко вярно бе преценила тези мъже и как бе използвала слабостта им да ги манипулира. Тя държеше свое собствено страховито оръжие — и Девлин не биваше да го забравя.

— И за да отговоря на въпроса ви, господин Бенджамин: не ме интересуват родителите на Девлин, с изключение на това как са го възпитали. Самият човек ме очарова. — Тя обърна глава към Девлин и се усмихна. — Не мога да не видя харизматичността му или добротата му.

Или беше по-добра актриса, отколкото твърдеше, или вярваше на това, което казваше — и Девлин не знаеше кое го безпокои повече.

Бенджамин разбираше кога се е провалил, така че изостави тази битка и започна нова.

— Е, млади ми Девлин, докъде стигна с къщата ми?