Внимавай в картинката

Девлин виждаше мислите, които се бореха в съзнанието му, скептичността, претеглянето на вероятността… Девлин беше готов да се обзаложи, че старецът отказва да повярва на Медоу, защото ако го направеше, щеше да излезе, че целият му горчив живот е бил пропилян напразно.

Очевидно Медоу мислеше същото, защото стисна ключа в юмрук.

— Вижте, става дума за съвсем прост тест. Вземат ви малко ДНК и разбирате дали говоря истината. После отивате в Сиатъл, дарявате костен мозък и спасявате живота на дъщеря си.

Брадли продължаваше да мълчи.

— Не сте длъжен. Но говорим за моята майка, така че нека ви кажа какво съм готова да направя, за да се съгласите. Ще раздухам стария скандал между баба ми и вас, и това как сте изхвърлили нея и детето й без пукната пара. Ще ви съдя, ще взема жалките останки от състоянието ви и ще съсипя живота ви. — Медоу звучеше студено. Звучеше безмилостно. Медоу звучеше като… Брадли.

— Мили боже — прошепна Грейс. Тя местеше очи между Брадли и Медоу. — Мили боже.

— Алтернативата е елементарна операция за вземане от вашия костен мозък — каза Медоу. — Ще спасите един живот. Живота на дъщеря си.

Най-после Брадли реагира. Той залитна назад и се строполи върху фотьойла.

— Получи сърдечна криза. —

Две за една нощ!

Девлин се втурна към него.

Медоу го последва.

— Не може да умре точно сега!

Но възрастният човек отпусна глава в ръцете си и се разтресе от ридания.

Девлин спря. Дръпна се.

Старият кучи син плачеше.

Медоу се закова на място. Пъхна сребърния ключ в джоба на джинсите си. После колебливо пристъпи от крак на крак и коленичи пред Брадли. Докосна ръката му.

— Добре ли сте?

Той си пое няколко накъсани глътки въздух и вдигна глава. Приличните му на хартия страни бяха мокри, той гледаше сълзите в ръцете си, сякаш не знаеше откъде са се взели. После погледна Медоу и очите му се напълниха отново.

— Внучката ми? — Докосна бузата й. — Ти си ми внучка?

— Да.

— Значи не ме е предала. Когато ми каза, че е спала с него, аз направо… направо исках да убия и двамата.

Медоу хвана ръката му и я стисна.

— Знам.

— Защото я обичах. Обичах я толкова много.

— Тя го знаеше. Каза ми, че го е знаела.

— Наистина ли? Защото не искам дори да си представя, че е умряла, мислейки, че не я обичам.

Медоу кимна.

— Трябва да тръгвам. Трябва да си купя билет за самолета.

Брадли започна да опипва джобовете си.

— Добре. Портфейлът ми е тук. Добре. — Той понечи да тръгне, но рязко спря и се върна до Медоу. Наведе се и я целуна по челото.

— Благодаря ти. Благодаря ти.

Девлин изпрати към майка си красноречив поглед.

— Ще ви покажа телефона. — Грейс хвана Брадли под ръка и двамата заедно излязоха от стаята.

Още щом се скриха от поглед, Девлин каза:

— Медоу, трябва да поговорим.

Каквото и състрадание да изпитваше Медоу към Брадли Бенджамин, то явно не включваше Девлин. Тя се насочи към вратата.

— Вече си казахме всичко.

— Не, не сме. Моля те, Медоу. Не искам да си тръгваш.

Тя не забави крачка.

Той тръгна след нея.

— Искам да останеш, да се омъжиш за мен.

Тя се насочи към стълбището.

— Ти си като нея, а аз като него, но ние не сме баба ти и дядо ти.

Тя стъпи на първото стъпало.

Той се хвана за колоната на перилата и погледна нагоре към нея.

— Медоу, обичам те.

Обърна се към него, бузите й пламтяха, сините й очи бяха присвити и пълни с ярост.

— Би казал всичко, само и само да спечелиш, нали?

Каквито и реакции да си беше представял, подобна никога не му беше хрумвала.

— Мислиш, че лъжа? Не съм казвал това на никоя друга жена.

— Само и само да спечелиш — повтори тя.

— Не го казвам, за да спечеля. Казвам го… защото е истина. Обичам те. — Как да го произнесе така, че тя да му повярва?

С Медоу нещата се получаваха само по един-единствен начин.

Той хукна нагоре по стълбите. Дръпна я. Опита се да я прегърне, да я целуне.

Тя се държеше вдървено. Избягваше устните му. С глас, пълен с раздразнение, каза:

— Виж. Вчера празнувах като твоя съпруга. Снощи бях ударена така, че изгубих съзнание. Днес се оказва, че съм бременна, че майка ми е излязла от ремисия, казвам на дядо ми истината — и разбиват сърцето ми. Нека прекратим всичко това веднага, става ли?

— Не. — Тя се изплъзваше, дори докато я държеше. — Не мога да ти позволя да ме оставиш.

Тя го изгледа отгоре и произнесе бавно и отчетливо:

— А сега ме чуй. Няма да се омъжа за теб.

Тридесет и шест

Девлин я пусна.

— Преди да си тръгнеш не искаш ли да разбереш как те познах?

Толкова й се искаше да се махне. Но не можеше. Хитрецът беше казал точно каквото трябва, за да я задържи тук.

— Винаги ли си знаел коя съм?

— От първия миг, в който отвори очи.

Сърцето й издумка в гърдите. Очите. Беше я познал по очите.

— Кажи ми тогава.

— Трябва да ти покажа. — Той тръгна към нея и продължи към вратата.

Тя отстъпи. Не искаше изобщо да се докосват. Но колкото и да си го повтаряше, знаеше, че това е гласът на разсъдъка и здравия й разум. Тялото й мислеше другояче.