Войнико, не питай!

Беше шест и половина сутринта, когато се добрах до преддверието на моя хотел в Кестълмейн. Нервите ми бяха опънати, а в устата и очите ми сякаш някой бе посипал пясък, защото не бях спал повече от двадесет и четири часа. Предстоящият ден се очертаваше да бъде доста напрегнат, така че не можех да разчитам на почивка. Но безсънието в продължение на два-три дни е нещо нормално за журналистите. Само да се захванеш с нещо, което може да се реши за секунди, и не ти остава нищо друго, освен непрекъснато да следиш и да чакаш момента, когато то ще се случи.

Бях достатъчно бодър. Ако пък усетя чак толкова остра нужда от сън, винаги можех да използвам медикаменти. Но стана така, че на бюрото си намерих нещо, което изби от главата ми всякакви мисли за почивка.

Беше писмо от Ейлин. Веднага го отворих.

„Скъпи Тим,

Току-що получих писмото ти, в което ми пишеш за намерението си да вземеш Дейв за помощник. Толкова съм щастлива, че дори не мога да ти опиша какво чувствам. Никога не ми е идвало наум, че след като си Чирак в Гилдията на журналистите, би могъл да направиш за нас нещо подобно.

Как бих могла да ти се отблагодаря? И можеш ли да ми простиш, че се държах така, не ти пишех и дори не се интересувах какво става с теб през последните пет години? Не бях добра сестра, нали? Не за друго, а защото знаех, че съм безнадеждно глупава и безполезна. Още когато бях малко момиче, чувствах, че ти се срамуваш от мен и едва ме търпиш.

В онзи паметен ден в библиотеката, когато ми обясни, че нищо няма да излезе от брака ми с Джеймтън Блек, разбирах колко си прав и въпреки това не можех да не те мразя за това. Тогава ми се струваше, че се гордееш със способността си да ме спреш да не се омъжа за Джейми.

Но не съм била права и това, което вършиш сега за Дейв, го доказва. Много ми е мъчно, че постъпих така. Ти беше единственият, който ми остана и когото можех да обичам след смъртта на мама и татко, и аз наистина те обичах, Тим. За съжаление ми се струваше, че това ти е необходимо не повече, отколкото на чичо Матиас.

Така или иначе, всичко се промени, откакто срещнах Дейв и той се ожени за мен. Трябва някой ден да дойдеш да видиш апартамента ни на Касида, в Албан. Провървя ни, че получихме толкова голям. Това е първият ми собствен дом и мисля, че и ти ще се учудиш колко добре сме го обзавели. Ако го питаш, Дейв ще ти разкаже всичко. Знаеш ли, той искаше да ти се обади за сватбата независимо от това, което изпитвах към теб. Чак сега разбирам колко е бил прав. Дейв винаги има право, а аз винаги греша — и ти го знаеш по-добре от мен, Тим.

Благодаря ти, още веднъж ти благодаря за всичко, което правиш за него. Изпращам ви цялата си любов, и на двамата. Предай на Дейв, че и на него съм изпратила писмо, но сигурно ще го получи по-късно.

С много любов: Ейлин.“