Войнико, не питай!

— Да, до известна степен — очите му пак отразиха светлината, когато ги погледнах. — Имате реален шанс да унищожите и себе си, и другите.

— Не бих се радвал.

— В такъв случай най-добре е да ме изслушате.

— О, разбира се. Нали това ми е работата — да слушам другите. Разкажете ми за онтогенетиката и за мен.

Превключи нещо на пулта и отново се обърна към мен.

— Човечеството е претърпяло еволюционен взрив в онзи момент от своето историческо развитие, когато колонизацията на звездите е станала осъществима на практика.

Седеше неподвижно и ме наблюдаваше. Постарах се да придам на физиономията си изражение на внимателен слушател.

— Причината е расовият инстинкт, който все още не сме разбрали докрай, но по своята същност представлява природна самозащита.

Бръкнах в джоба на сакото си и казах:

— Мисля, че ще е най-добре да направя запис.

— Ваша воля — спокойно отвърна Падма. — От споменатия взрив се оформили култури, всяка от които представлявала някакъв клон от човешката натура. Дорсайците станали бойния, сражаващ се клон. Сдружението развило култура, която отхвърля всичко лично в името на някаква вяра. Философският клон довел до създаването на културата на Екзотика, към която принадлежа и аз. Наричаме ги Остатъчни култури.

— Знам за тях — вметнах аз.

— Знаете за тях, Тим, но не ги познавате.

— Така ли?

— Да. Защото и вие, и прадедите ви сте родени на Земята. Вие сте стволът, който обединява всички клонове на човечеството. Хората от Остатъчните култури еволюционно се различават от вас.

Почувствах как старата злоба се надига. Думите му събудиха гласа на Матиас у мен.

— Ами? Смея да твърдя, че не виждам никаква разлика.

— Защото не искате. Ако имате желание, тогава ще признаете, че щом се различават от вас, трябва да ги съдите с други критерии.

— И с какво толкова се различават?

— Донякъде с това, че всички хора от Остатъчните култури, включително и аз, разбират и действат инстинктивно, а човекът с пълен спектър екстраполира въображението си. — Намести се в седалката, преди да продължи: — Бихте могли да го разберете, ако си представите някой от Остатъчните култури като човек, подобен на вас, но с мономания, която го приковава към линия на поведение, характерна само за него. Има и една разлика. Вместо останалите мислени и физически части извън това същество с мономания да атрофират и да бъдат игнорирани, както беше във вашия случай…

— Защо точно в моя случай?

— Е, може да бъде който и да е човек с пълен спектър. Та значи, тези части не атрофират, а се изменят така, че да поддържат мономанията. В резултат получаваме здрава, а не болна личност. Но малко по-различна.

— Здрава ли?! — не повярвах аз, защото пред очите ми изникна лицето на сержанта, който уби Дейв на Нова Земя.

— Да, като култура. Не като случаен, извратен представител, а културата като цяло.

— Моля да ме извините, ама в това не мога да повярвам.

— Но е така, Тим — меко каза Падма. — Подсъзнателно вярвате. Защото имате намерение да използвате слабостта на една такава култура, което ще доведе до унищожаването й.

— И каква е тази слабост?

— Най-очевидната. Противоположност на всяка една сила. Остатъчните култури не са жизнеспособни.

Сигурно известно време само съм мигал на парцали. Бях наистина поразен.

— Искате да кажете, че не могат да съществуват самостоятелно?

— Очевидно — потвърди Падма. — Пред лицето на космическата експанзия човечеството реагирало на предизвикателството на околната среда, като се опитало да се адаптира към нея. И се приспособило, стараейки се да използва всички качества на личността поотделно, за да види кое ще пасне най-добре. Сега всяко качество се е превърнало в Остатъчна култура — оцеляла и адаптирана. Настъпи времето, когато трябва да се обединят отново, за да се получи един по-съвършен човек, ориентиран към Вселената.

Аероколата започна да се спуска. Полетът ни беше към края си.

— Какво общо имам аз с това?

— Ако отлъчите една от Остатъчните култури, тя няма да може да се адаптира самостоятелно, както би го направил един човек с пълен спектър. Ще загине. И когато расата отново се съедини в единно цяло, този ценен елемент ще бъде загубен.

— Може пък да не е чак такава загуба — тихо възразих аз.

— Не, загубата ще бъде жизненоважна — отвърна Падма. — Мога да го докажа. Вие, човекът с пълен спектър, съдържате всички качества, характерни за Остатъчните култури. Ако признаете пред себе си, че е така, бихте могли да се идентифицирате дори с тези, които се каните да унищожите. Разполагам с доказателство, което можете да видите. Искате ли?

Колата се приземи. Вратата до мен се отвори. Излязох заедно с Падма и се озовах срещу очакващия ни Кейси Грим.

Преместих погледа си от Падма върху дорсаеца, който се извисяваше с една глава над мен и с две — над Свързващия. Кейси ме изгледа от горе до долу, но в очите му не се четеше нищо. Не приличаха на очите на брат му. Само че защо не можех да ги срещна? Обръщайки се и към двамата, заявих:

— Аз съм журналист и умът ми е отворен.