Всичко наопаки

Дотърча при мен като малко дете да търси съвет. Павел бил толкова симпатичен, харесвал й, а Миша се ядосал, вдигнал скандал. Разбирам я — за нея сега дали ще е Павел, дали ще е нашият метач чичо Льоша — все е тая, стига да се ожени за нея и да я отърве от тази ясла, където поднасят храната в позлатени чинии. Павел е личност нестандартна, самороден талант, само че не го разбира и се раздава за всякакви глупости. А Лена просто си гледа интереса, иска да се изтръгне по какъвто и да е начин от мишеловката, дори като измами и предаде влюбен мъж. Наложи се да й изнеса цяла лекция: че трябва да мисли само за интересите на детето си, а не за своите собствени, и щом живее с парите на Михаил, трябва да се съобразява с това и да не си вее полата. С една дума, за пореден път използвах „идейно здравата“ демагогия. А за Павел ми е жал, той наистина е свястно момче и не разбира какво представлява Лена и какъв интерес я води към него. Но не можех да му кажа истината. Много ми се искаше, но не можех. Бях дал дума.

Мишка обаче е голям егоист. Горкият Паша! Как можа да се влюби в Лена? То се знае, Миша е освирепял. Това е мое! Не пипай! И не е твоя работа, че самият аз не го използвам, пак си е мое. С моите пари е платено. И не само с пари, но и с пропукани отношения с жена ми и с постоянно семейно напрежение.

Аз пък се забавлявам тайничко, като използвам мама с всички сили. Децата не бива да ходят на училище с кола с шофьор, това не е педагогично. Вкъщи не бива да има много прислуга, достатъчна е една домашна помощница, тя спокойно се справя с работата на прислужница и готвачка. Лариса не бива да пътува с бодигард, достатъчен е само шофьорът. Още един диамант като допълнение към трите — излишният разкош е вреден. И така нататък. За мама доводите ми са разбираеми, тя е абсолютно съгласна с тях и смело ги озвучава пред Мишка и жена му, а те нищо не могат да възразят. Лариса не смее да заяви на майка ми, че всички нейни приятелки имат поне по петима прислужници и ходят навсякъде с широкоплещести бодигардове, а и тя иска да се представя на същото ниво. Пред нашата майка такива не минават. Само ще стане по-лошо. Ох, колко ме мрази Ларка! Тя си мисли, че ако не бях аз, Миша щеше да играе по нейната свирка. Много си въобразява, горката. Ако не бяхме аз и мама, Мишка съвсем щеше да го удари през просото — отдавна щеше да я зареже с двете деца и да се ожени за млада дългокрака сладурана. Само маминото присъствие на този свят го държи под юзда, а с устата на мама всъщност говоря аз, неговият по-малък брат. Общо взето, Ларка не ме интересува, макар че не е лоша жена. Но аз много обичам Дануска и каквото правя, го правя заради нея, иначе… Ако ще, да се развежда и да се жени за която иска.

В един момент ми доскуча, нищо не се случваше и тогава измислих благотворителната помощ за младите поети. Боже, колко се смя моята Муза! Тя знае всичко за мен и за отношенията ми с моите близки, изцяло е в течение на моите забавления, тя е първият ми и основен съветник, моята подкрепа и опора. Всичко това я развеселява не по-малко, отколкото мен самия. Заедно — спомням си, като да беше вчера — се търкаляхме по дивана и се превивахме от смях, докато разработвахме стратегията: какво да кажа на мама, как да й подам идеята, какви аргументи да използвам. Много молих Муза да дойде с мен при мама — все пак тя е изкуствовед и думата й щеше много да тежи, но както обикновено отказа. Гледа да не ходи у Миша, без да е крайно необходимо. Е, ако е за рожден ден или друг семеен празник — идва, но иначе — не. Не се чувства уютно там, все й се струва, че я гледат с присмехулно съчувствие, защото е грозна и дрехите й стоят зле. Всъщност не си го въобразява — и господарката Лариса, и тъпата Валентина, и мерзавката Юлка я гледат именно така, те наистина смятат, че Муза е грозна и неугледна и дрехите наистина стоят лошо на мършавата й фигурка, лицето й не е поддържано, косата й не е подстригана в скъп салон и маникюр няма. Аз не карам жена си да ходи на гости у брат ми, щом тя не иска. Така че се наложи сам да проведа разговора с мама. Богатите хора трябва да се занимават с благотворителност, те трябва да бъдат добри и милосърдни… Поезията е златното зърно на руската култура, нито една страна не е дала на света толкова велики поети, колкото Русия, а днес, в епохата на користта и парите… Но благотворителността трябва да бъде скромна и да не се пъчи. Не бива чрез нея да си намаляваш базата за облагане с данъци, това е неприлично. Ако си добър и милосърден, не можеш да мислиш за изгода. И така нататък.

Направих го изключително успешно. Сега с парите на Мишка се издава поредица стихосбирки. На мен той щеше да се изсмее, но на мама — не. Ние не сме възпитани така.

После измислих посещенията на гробищата. Сигурно Мишка се досеща откъде му дойде това, но мълчи. Какво да каже? Че не е нужно да се ходи на гробищата? Само да се опита. Това мен не ме засяга, всички знаят, че аз работя в неделните дни, обаче нека Миша и Валентина да се поразмърдат. За тях е полезно.

Отражение 3

Михаил