XIV колония

Цялата сграда изгоряла, погълната от пламъци и дим. Само силният дъжд, който се излял през нощта, потушил адския огън и спасил външните каменни стени от срутване. От Белия дом останала само една куха черупка.

Зорин не знаеше много за американската история, макар в школата на КГБ да бяха изучавали някои нейни аспекти. Никога преди не бе чувал тази история. Но тя му хареса.

— Един от войниците писал по-късно, че свършили работата като истински майстори на изкуството — добави Кели. — Били много горди със стореното. Нападението срещу Белия дом било замислено като послание до Мадисън, защото той и старите му другари били разпалили войната. По онова време британците били заети с Наполеон и за тях сраженията на американския континент били ненужно и дразнещо отвличане на вниманието. Но използвали случая, за да си отмъстят. Не само за поражението във Войната за независимост, но и за американското нахлуване в Канада и опожаряването на Торонто. Нужни били две години, за да се построи наново Белият дом, и още дузина, за да се възстанови всичко в първоначалния си вид. Представяш ли си, Александър, какво унижение е било!

— Но какво общо има това с настоящето?

— Всичко. Виждаш ли, при възстановяването на Белия дом се появило и още нещо.

През 1814 г. окръг Колумбия бил обявен за седалище на националното правителство. Макар да имало официална резиденция, здание на Капитолия и други правителствени сгради, животът там бил съпроводен с доста несгоди. Близките градове Джорджтаун и Александрия били далеч по-удобни за живеене. Пътищата били малко, повечето без настилка, калта, блатата наоколо и постоянните наводнения от река Потомак създавали проблеми. Постепенно се обособявали жилищни райони и в тях се строели големи къщи. Религиозни служби се извършвали в Капитолия, в зданието на Хазната и в други правителствени сгради.

Накрая се появили и църкви. Две били епископални — едната близо до Капитолия, другата по-далече, в Джорджтаун. След опустошенията, причинени от британците, се надигнали гласове за построяване на трета епископална църква — в западния край на града. На 14 септември 1815 г. бил поставен крайъгълният камък на църквата в квадрат 200, непосредствено северно от Белия дом.

Архитектурният план бил прост: гръцки кръст с четири равни страни, без кула, с парадно стълбище и кораб. Върху тухления под се предвиждали пейки за сядане. Над центъра имало купол с оберлихт. Слънчева светлина прониквала през полукръгли прозорци. Мястото за хора било ограничено, с което олтарът се приближавал до богомолците.

Сградата била осветена през декември 1816 г.

Църквата заедно с разширенията си през годините се издига на Лафайет Скуеър, до пресечката на Шестнайсета и Ен стрийт, само на няколкостотин метра от Белия дом.

Нарича се епископална църква „Сейнт Джон“.