XIV колония

Дани не я бе посветил в плановете си, но тя се досещаше.

— Котън — каза той, — Личфилд ще се яви да даде показания, нали?

— Лично ме увери, че след като попремине болката, е на ваше разположение.

— Виждаш ли? Имаш свидетел.

Фокс се усмихна.

— Казвали са ми, че когато пожелаеш, можеш да бъдеш адски убедителен.

— Полека-лека ще научиш, че това е едно важно умение за този пост.

Фокс помисли малко и каза:

— За да сме наясно, не ти се вързах на играта в събота, понеже не представи никакви конкретни доказателства за каквото и да било. Не че не си давах сметка за риска, просто не бях готов да заложа всичко на вътрешното ти чувство. Но бях готов да преместя церемонията, ако и когато получа доказателства. Що се отнася до Личфилд, това беше моя грешка. Подведох се по думите му. Моят министър на правосъдието се оказа неподготвен и с него имахме разгорещена дискусия. — Фокс погледна Стефани. — Личфилд ни беше убедил, че не си това, което очевидно си. Моите извинения за тази погрешна преценка. Отряд „Магелан“ ще бъде възстановен и ще работи без каквато и да било намеса от моя страна или от страна на новия министър. И макар всички да знаем, че тази идея ми бе натрапена от вас, аз съм напълно съгласен с Дани: искам да ми пазиш гърба.

— Ще направя всичко по силите си, господин президент — каза тя, като сметна за необходимо на свой ред да отстъпи малко. — Ще видите, че мога да бъда лоялен войник.

— Кой съм аз, че да споря с човек, напускащ поста си с рейтинг на подкрепа шейсет и пет процента? — каза Фокс.

— Не знаех, че и ти си ми фен — подхвърли Дани.

— Понеже сме сами тук — отвърна Фокс, — нека да ти кажа, че добре управляваше тази страна. Навремето дори гласувах за теб. И двата пъти. Разбира се, политическата коректност не ми позволява да кажа това публично. Срещата ни тук в събота беше нагледен урок за моите хора. Искам да опазя тази страна, както я опази ти през последните осем години. За мен няма по-важна задача на тази длъжност. Знам, че съм новак в голямата политика, но се уча бързо.

Уорнър Фокс определено не беше Дани Даниълс. Но само бъдещето щеше да покаже дали това беше за добро, или не.

— На всички вас — продължи Фокс — моите благодарности. Страхотни сте. — Той посочи с пръст Котън. — Особено вие, господин Малоун. Заслужавате медал.

Котън поклати глава.

— Просто ми платете за отделеното време и ми дайте няколко дни почивка. Това ми стига.

* * *

Малоун излезе от Белия дом през Северната порта. Слънчеви лъчи пронизваха облаците. Градът бръмчеше в празнична треска; тепърва започваха празненствата по случай встъпването в длъжност на новия президент. В Лафайет Парк и по пешеходните улици се блъскаха тълпи от туристи, размахващи фотоапарати и видеокамери. Касиопея беше застанала до него, а Дани и Стефани вървяха след тях.

— Не исках да го казвам вътре — започна Дани, — защото това си е нашата малка тайна. Но другарчето на Стефани от парка се оказа право. В Москва се наблюдава повишена смъртност. Само вчера са станали три убийства. Преди малко четвърто. Разни министри, някои важни, други не толкова. Предполагам, че посланието е ясно.

Дани прегърна него и Касиопея и ги потупа приятелски по раменете.

— Благодаря ви за всичко. Страхотно се справихте. Новата администрация има нужда от всички вас. Помагайте им с каквото можете.

Черен седан чакаше до бордюра. Дани извади от джоба си ключове.

— Взех го назаем. Откога чакам този момент. Най-после ще мога и аз да карам автомобил.

— Какво ще кажат Тайните служби? — попита Стефани. — Имаш зачислена охрана, нали?

— Взех пример от стария Буш и отказах. Не ми трябват. От днес нататък сам ще се пазя.

Стефани поклати глава.

— Бог да ни е на помощ. Как ще се оправяш без бавачка…

— Нали имам теб! — Той посочи колата. — Да тръгваме, а?

— Къде отиваме?

— В болницата във Вирджиния, да видим Люк. От утре можеш да започнеш отново да събираш отряда. Искам също да стисна ръката на един храбър лейтенант от Военноморския флот на име Сю Бегин.

Стефани държеше в ръка дневника на Талмидж, който той й бе казал да вземе със себе си от Овалния кабинет. Дани го посочи с пръст и каза:

— Трябва да върнем това на стария Бегин. Моите хора го прегледаха и не можаха да открият някакви други тайни, които биха могли да предизвикат проблеми.

Тя изпита облекчение при тази новина.

— Освен това обещах на братството да им дадем библиотеката от имението на Чарън.

— Вече работим по въпроса — отвърна Дани. — Чувам, че била оцеляла след пожара, което си е истинско чудо. — Той протегна ръка да отвори вратата на колата. — Освен това имам подарък за моя племенник. Поръчал съм да му оправят колата. Ще стане като нова. За моя сметка.

Стефани не се съмняваше, че Люк ще се зарадва. Двамата се качиха и Дани запали двигателя. Но преди да включи на скорост, той свали стъклото и каза на Малоун и Касиопея:

— Хайде, със здраве. И да се обаждате.

Колата потегли, насочи се към Южния портал за автомобили и скоро се скри зад завоя между дърветата.

— Какво искаше да каже — попита той Касиопея — с думите „Имам теб“?