Законът на невинността

Затръшна вратата. Видях го, че се върна при линкълна ми и започна да оглежда багажника за някакъв отключващ механизъм. Не намери, отиде до вратата, отвори я и взе ключовете.

Използва ключодържателя, за да отвори багажника, като стоеше настрани, в случай че отвътре изскочи някой и започне да стреля. Капакът се повдигна и вътрешната лампа се включи. Милтън ѝ помогна с фенерчето. Тръгна от ляво надясно, като пристъпваше странично и не отместваше очи и светлинния лъч от съдържанието на багажника. От мястото си в патрулката не можех да видя какво има вътре, но от начина, по който Милтън се движеше и се привеждаше, за да погледне по-добре, разбрах, че там има нещо.

Милтън извърна глава към радиостанцията на рамото си и отправи повикване. Вероятно за подкрепление. Вероятно за екип от отдел „Убийства“. Нямаше нужда да поглеждам в багажника, за да знам, че е намерил труп.

2.

Неделя, 1 декември

Едгар Кесада седна до мен на масата в дневната, докато дочитах последната страница от протокола от процеса му. Беше ме помолил да прегледам делото като услуга, като се надяваше, че вътре има нещо, което ще му помогне в тази ситуация. Намирахме се в модула с висока сигурност на мястото за изтърпяване на наказания Двете кули в центъра на Лос Анджелис. Тук под специална закрила бяха задържаните, които изчакваха съдебните си дела или, като в случая с Кесада, присъда в щатски затвор. Беше първата неделна вечер на декември и в затвора беше студено. Кесада носеше дълги бели долни гащи под синия си гащеризон, а ръкавите му бяха пуснати до китките.

Кесада се намираше в позната обстановка. И преди бе минавал по този път и имаше татуировки, с които да го докаже. Беше трето поколение член на бандата Бялата ограда от Бойл Хайтс с множество мастилени доказателства за вярност към нея и мексиканската мафия, а това бе най-голямата и най-влиятелната банда в калифорнийската система от затвори и арести.

Според документите, които четях, Кесада бил шофьор на кола, в която се намирали двама члена на Бялата ограда, стреляли по витрините на бакалия, чийто собственик бе изостанал с две седмици с рекета, който бандата прибирала от него в продължение на почти двайсет и пет години. Стрелците се бяха целили високо, нападението било замислено като предупреждение. Но рикоширал куршум уцелил в главата внучката на собственика, която била клекнала зад щанда. Името ѝ било Марисол Серано. Умряла на място, според прокурорските свидетелства, които четях.

Нито един очевидец на престъплението не можеше да идентифицира стрелците. Това би било смъртоносна демонстрация на храброст. Но уличните камери бяха уловили регистрационния номер на колата беглец. Той бил на автомобил, откраднат от дългосрочен паркинг близо до разпределителната гара. А пък камерите там бяха заснели крадеца: Едгар Кесада. Процесът му бе траял само четири дни и той бе осъден за съучастие в предумишлено убийство. Щяха да му прочетат присъдата след седмица и го очакваха минимум петнайсет години затвор, а вероятно и много повече. И всичко това само защото бе седял зад волана по време на предупредителна акция, превърнала се в убийство.

— Е? — попита Кесада, когато затворих и последната страница.

— Виж, Едгар — казах. — Мисля, че си прецакан.

— Човече, не ми говори така. Нищо ли няма? Съвсем нищо?

— Винаги има какво да се направи. Но вероятността е малка, Едгар. Мисля, че имаш повече от достатъчно за протест срещу НЗ, но…

— Какво е това?

— Неефективна защита. Адвокатът ти си е чоплил носа по време на целия процес. Оставил е възражение след възражение без последствия. Позволил е на прокурора… ето тук, виждаш ли тази страница?

Върнах се на лист, чийто ъгъл бях прегънал.

— Тук съдията казва: „Ще възразите ли, господин Сегуин, или аз да продължа да го правя вместо вас?“. Това не е добра процесуална работа, Едгар, и може би имаш шанс да го докажеш, но ето как стоят нещата: в най-добрия случай протестът ти ще мине и делото ще се гледа повторно, но това не променя доказателствата. Те си остават същите и следващият състав от съдебни заседатели също ще те признае за виновен, дори да имаш нов адвокат, който знае как да държи прокурора в законовата рамка.

Кесада поклати глава. Не ми беше клиент, затова не познавах всички подробности от живота му, но беше на около трийсет и пет и му предстояха доста тежки изпитания.

— Колко присъди имаш? — попитах.

— Две — каза той.

— Криминални престъпления?

Той кимна, а аз нямаше какво друго да кажа. Първоначалната ми преценка си оставаше в сила. Беше прецакан. Вероятно щеше да лежи до живот. Освен ако…

— Знаеш защо си тук, в отделението със строг режим, а не в модула за банди, нали? — попитах. — Всеки момент ще те извадят оттук, ще те вкарат в стая и ще ти зададат големия въпрос. Кой беше в колата при теб в онзи ден?

Посочих дебелата папка.

— Тук няма нищо, което да ти помогне — казах. — Остава ти единствено да се споразумееш за присъдата, като назовеш имена.

Прошепнах последната част от изречението. Но Кесада не отговори толкова тихо.

— Това са глупости! — извика той.