ЖАЖДА

— Слушам — Олег натисна газта докрай.

Катрине стоеше насред площада пред университета с притиснат към ухото си телефон и гледаше към пустото безоблачно небе. Преди малко нареди от „Хели“ в Гардермуен към Осло да излети полицейски хеликоптер, за да наблюдава Е6, но още не се виждаше никакъв.

— Не, не можем да ги локализираме с мобилен телефон — извиси глас тя, за да надвика сирените, които се носеха от различни краища на града и се смесваха в невъобразим вой. — Волвото не е преминавало през бариери. По Еб и Е18 ще сложим заграждения. Щом се появи нещо, ще докладвам.

— Добре — отвърна Фалкайд. — В готовност сме.

Катрине приключи разговора. Телефонът й пак звънна.

— Полиция Аскер по Е18 — докладва гласът. — Спряхме автовоз и ще преградим шосето непосредствено преди разклона за Аскер. Ще отцепим участъка до кръговото кръстовище. Черно волво „Амазон“ със стикери?

— Да.

— Възможно най-несполучливият избор на кола за бягство.

— Дано. Дръж ме в течение.

Бьорн дотича.

— Олег и Стефенс тръгнаха с Бернтсен към спешното — запъхтяно съобщи той. — И Вюлер се качи при тях.

— Какви са шансовете да прескочи трапа?

— Имам опит само с трупове.

— Добре де, Бернтсен на труп ли приличаше?

— Още кървеше, следователно не му е изтекла всичката кръв — сви рамене Бьорн.

— А Ракел?

— В залата е, при съпругата на Белман. Много е разстроена. Белман тръгна. Искал да ръководи операцията от място с по-добър поглед върху ситуацията.

— Че къде ще си осигури по-добър поглед от тук? — изсумтя Катрине. — Нали точно тук се разигра целият екшън?

— Знам, знам. Не се вълнувай, бухтичке. Стресът е опасен за детето. Нали не искаме да го увредиш?

— За бога, Бьорн — Катрине стисна телефона в ръката си. — Защо не ми каза какво крои Хари?

— Защото не знаех.

— Как така? Все нещо трябва да си знаел, щом Хари е повикал огледната група да претърсва колата на Смит.

— Няма такова нещо, беше си чист блъф. Както и датировката на ДНК следите по водопроводната тръба.

— Какво?

— Съдебните медици не могат да определят възрастта на ДНК находките. Приказките на Хари за данни от анализа, че материалът от Смит бил оставен преди два месеца, са пълна лъжа и прах в очите.

Катрине бръкна в чантата си и извади жълтата папка, която Хари й подаде по време на защитата. Отвори я. Пъхнатите вътре три листа А4 бяха празни.

— Блъф беше и стилометричният анализ — продължи Бьорн. — За сериозен анализ са нужни минимум пет хиляди знака. Кратките имейли, изпратени до Валентин, са негодни да разкрият каквото и да било за автора.

— Хари не е разполагал с никакви доказателства — прошепна Катрине.

— С абсолютно нищо — потвърди Бьорн. — Възлагал е всичките си надежди на евентуално самопризнание.

— Дяволите да го вземат! — Катрине притисна телефона към челото си. Дали за да го стопли, или за да го разхлади — сама не знаеше. — Но защо си е мълчал? Щяхме да обградим сградата с въоръжена полиция.

— Защото нямаше избор — отвърна Столе Ауне, който беше прекосил площада и се бе доближил до тях.

— И защо да е нямал избор?

— Елементарно. Ако беше осведомил полицията за плановете си и тя не се беше намесила, случилото се в актовата зала де факто щеше да е полицейски разпит. Нерегламентиран разпит, при който разпитваното лице не е било запознато с правата си, а разпитващият умишлено му предоставя лъжливи данни с цел да го изманипулира. И нищо от казаното от Смит нямаше да издържи в съда. Но при този развой на събитията…

Катрине Брат премига. После кимна бавно.

— При този развой на събитията университетският лектор Хари Хуле в качеството си на частно лице взема участие в публична защита на дисертация, по време на която докторантът Смит прави изявления за деянията си доброволно и в присъствието на свидетели. Ти беше ли в течение, Столе?

Психологът кимна.

— Хари ми звънна снощи. Запозна ме с уликите, които сочат към Халстайн Смит. Нямаше обаче преки доказателства. Посвети ме в намерението си да използва събитието, за да заложи капан на Смит с моя помощ. И със съдействието на доктор Стефенс в качеството му на вещо лице.

— И ти какво отговори?

— Че Халстайн Смит, по прякор Маймуната, веднъж вече е падал в този капан и едва ли ще се хване пак.

— Но?

— Но Хари ме опроверга, позовавайки се на собствения ми постулат. С моите камъни — по моята глава.

— „Хората са непоправими“ — цитира го Бьорн. — „Упорито повтарят едни и същи грешки.“

— Именно — кимна Ауне. — Неслучайно веднъж Смит казал на Хари, че ако трябва да избира между дълголетие и докторска степен, щял да предпочете научното звание.

— И този идиот, разбира се, падна в капана — простена Катрине.

— Оправда прякора си, да.

— Не говоря за Смит, а за Хари.

— Връщам се в залата. Госпожа Белман се нуждае от помощ — въздъхна Ауне.

— Идвам с теб да обезопася местопрестъплението — обади се Бьорн.

— Защо местопрестъпление? — учуди се Катрине.

— Заради Бернтсен.

— О, вярно, вярно.

Мъжете се отдалечиха. Катрине отпусна назад глава и прикова поглед в небето. Къде се бавеше проклетият хеликоптер?

— Мътните да те вземат — промърмори тя. — Мътните да те вземат, Хари.

— Той ли е виновен?

Катрине се обърна.