ЖАЖДА

Смит се опита да му нанесе удар с дясната, но тясното пространство не му позволяваше да замахне и да набере мощ. Пък и се задушаваше. Хари не бе прегризал сънната артерия — тогава кървав фонтан щеше да пръсне чак до тавана — но беше блокирал притока на въздух. Смит вече усещаше как налягането в черепа му се покачва. Въпреки това отказваше да пусне револвера. Такъв си беше още от малък — никога не се предаваше. Маймуната. Но ако не искаше главата му да се пръсне, трябваше да си набави въздух.

Халстайн Смит пусна револвера. Ще го вдигне по-късно. С лявата си зашлеви Хари отстрани по главата. После по ухото с дясната. И пак с лявата по окото. Брачната му халка сцепи веждата на полицая. С рукването на кръвта у него лумна мощна ярост. Възпламени се като искра, полята с бензин. Смит усети прилив на нови сили и заудря с удвоено ожесточение. Побой. Най-сетне и той да усети какво е ти да раздаваш юмруци. Стига е бил жертвата.

— И какво да правя сега? — попита Микаел Белман и се загледа във фиорда.

— Първо, не мога да повярвам, че си постъпил така — Исабеле Скойен сновеше напред-назад из стаята.

— Стана за секунди — Микаел се съсредоточи върху прозрачното си отражение в прозореца. — Не успях да помисля.

— Напротив, успял си да помислиш — възрази тя. — Просто не в по-дългосрочен план. Съобразил си, че намесиш ли се, ще те застреля, но не и че журналистите вкупом ще те линчуват, ако останеш безучастен.

— Не носех оръжие. Той държеше револвер. Ситуацията изобщо не предполагаше намеса и никой нямаше да коментира моето бездействие, стига на този идиот Трюлс да не му беше щукнало да се прави на герой — Белман поклати глава. — Нещастникът от години е безнадеждно влюбен в Ула.

— Същият този идиот, както го наричаш, успя да нанесе поразителен удар на репутацията ти. Едва ли човек би могъл да измисли по-хитър начин да те дискредитира. Справедливо или не, в очите на хората ще изглеждаш страхливец.

— Я стига! — просъска Микаел. — Не само аз останах безучастен. Сума ти полицаи седяха, без да помръднат…

— Тя е твоя съпруга, Микаел. Седял си до нея на първия ред. Вярно, след броени дни напускаш поста, но към днешна дата си действащ главен секретар. От теб се очаква да бъдеш лидер. А и ти предстои да оглавиш министерството на правосъдието…

— И как трябваше да постъпя според теб? Аз да поема куршума? Защото, само да ти припомня, Смит откри огън. И Трюлс не спаси Ула! Това не показва ли, че аз, главният секретар на полицията, съм преценил ситуацията правилно, а полицай Бернтсен, действал на своя глава, е допуснал груба грешка? Освен собствения си живот е изложил на риск и живота на Ула.

— Така ще се опитаме да го представим пред обществото, но те предупреждавам: няма да е никак лесно.

— И какво ще му е толкова трудното, дявол да го вземе?

— Хари Хуле се предложи за заложник, не ти.

— Исабеле — разпери ръце Микаел — Хуле е основният виновник за разигралата се драма. Разобличавайки Смит, Хуле буквално го тласна да грабне револвера. Като заема доброволно мястото на Ула, той просто понесе отговорността за кризисната ситуация, възникнала по негова вина.

— Така е, но при хората емоциите често изпреварват мисълта. Мъж, който не се хвърля да спасява съпругата си, предизвиква презрението ни. Впоследствие, като закъсняла притурка, се появява онова, което смятаме за хладна, обективна рефлексия, но въпреки наличието на нова информация пак ще потърсим аргументи в полза на началното ни емоционално впечатление. Да, това презрение ще е плод на примитивна първосигналност, но съм почти сигурна, че поведението ти ще предизвика у хората именно презрение.

— И защо?

Исабеле не отговори.

Белман се обърна към нея и срещна погледа й.

— Ясно. Защото в момента и ти ме презираш, нали?

Ноздрите на внушителния обонятелен орган на Исабеле Скойен се издуха, когато тя си пое дъх.

— Имаш много достойнства. Притежаваш редица силни качества, благодарение на които си извоювал сегашното си положение в обществото.

— И?

— Едно от тях е безпогрешният ти нюх. Винаги надушваш кога е подходящо да се скатаеш и да оставиш други да поемат удара; кога малодушието е по-изгодно. Само че този път забрави нещо много важно. Публиката. Имал си не просто публика, а възможно най-неблагоприятната публика.

Микаел Белман кимна. Журналисти от страната и чужбина. Двамата с Исабеле ги чакаше много работа. От перваза на прозореца й Белман вдигна голям източногермански бинокъл — навярно подарък от ухажор. Погледна през него към фиорда. Забеляза нещо.

— Според теб кой изход е стратегически по-изгоден за нас?

— Моля? — Макар и израснала на село — или вероятно точно затова — Исабеле използваше изискани думи, които не звучаха никак превзето в нейните уста. Микаел се бе опитвал да внесе малко аристократизъм в речта си, но без успех. Манглерю беше нанесъл непоправими щети.

— Трюлс да умре или да оцелее? — Бинокълът улови нещо. Микаел го фокусира,

След секунди тя се засмя.