ЖАЖДА

Момичето заметна косата си настрани. Хари не можеше да повярва, че това бледо лице с мазна кожа и гнойни пъпки е същото онова сладко момиченце, което помнеше отпреди няколко години. Съдейки по тъмните дрехи и тежкия грим, Аурура явно бе последователна на тийнейджърското движение, известно като „емо“. Олег бе просветлил Хари по темата. В погледа й обаче не се четеше нито опърничавост, нито бунт. Нито младежко отегчение. Нямаше и признаци на радост, че вижда Хари, любимия й „фалшив“ чичо, както го наричаше преди. Погледът й излъчваше празнота. Или не съвсем… Хари забелязваше нещо, но се затрудняваше да го окачестви.

— Ей сега ще се прередим. Стига сме се правили на толкова принципни — пошегува се той и получи съвсем лека усмивка от Аурура. — Да се качим в паспортния отдел.

Четиримата излязоха от котелното. Хари и Аурура мълчаливо поеха по прохода. На две крачки зад тях ги следваха Столе Ауне и Халстайн Смит и бъбреха оживено.

— Един мой пациент говореше много завоалирано за проблемите си и изобщо не схванах кой е — разправяше Ауне. — По чиста случайност разкрих, че той всъщност е издирваният Валентин Йертсен, и той ме нападна с нож. Ако на помощ не ми се беше притекъл Хари, щеше да ме заколи.

Хари забеляза как по тялото на Аурура премина ток.

— Йертсен се измъкна, но докато сипеше заплахи за живота ми, представата ми за него се избистри. Опря нож в гърлото ми и се опита да изкопчи от мен диагнозата а сам се определи като „дефектна стока“. Заплаши да ми източи кръвта, докато членът му се втвърдява.

— Интересно. Успя ли да видиш дали получи ерекция?

— Не я видях, усетих я. Както впрочем и зъбчатия ръб на ловджийския нож. Спомням си как се надявах двойната ми гуша да ме спаси — засмя се Столе.

Хари чу сподавения стон на Аурура. Извърна се леко и изгледа красноречиво Ауне.

— О, извинявай, момичето ми! — възкликна бащата.

— За какво си говорехте по време на сесиите?

— За много неща. Беше обсебен от гласовете на заден план в „Тъмната страна на луната“ на Пинк Флойд.

— Сега си го спомних! Е, при мен не се представи като Пол, а под друго име. За жалост откраднаха картоните на пациентите ми.

— Чу ли, Хари?

— Да.

Качиха се на първия етаж. Ауне и Смит застанаха пред асансьора, а Хари и Аурура продължиха към атриума. Лист, подпъхнат зад стъклената преграда на гишето, съобщаваше, че фотоапаратът не работи; желаещите да подадат заявление за паспорт да използват фотокабината в задното помещение.

Хари поведе Аурура към кабината с вид на мобилна тоалетна, открехна завеската и подаде няколко монети на момичето. Тя се настани на стола.

— А, да ти напомня — сети се той. — Не си показвай зъбите — и дръпна завеската.

Аурура се взираше в отражението си в черното стъкло пред обектива.

Сълзите вече напираха в гърлото й.

Сутринта й се стори добра идея да придружи баща си до Управлението под предлог, че й трябва нов паспорт за училищната екскурзия до Лондон. Той и бездруго не следеше тези неща. За тях се грижеше майка й. Аурура беше намислила да си намери причина да остане насаме с Хари за няколко минути и да му разкаже всичко. Сега обаче, когато успя да осъществи замисъла си, Аурура не можеше да му довери болката си. Разказът на баща й за ножа така я изплаши, че тя се разтрепери неистово и коленете й се подкосиха. Същия този зъбчат нож мъжът опря и в нейната шия. Беше се върнал. Аурура стисна очи, за да не гледа ужасеното си изражение. Беше се върнал и щеше да ги избие всичките, ако тя проговори. Пък и каква полза да говори? Тя не разполага с информация, която да им помогне да го открият. Нейните думи няма да спасят нито баща й, нито някой друг, обречен да умре. Аурура отвори очи. Огледа се в тясната кабина. Почувства се като в тоалетната в спортната зала онзи път. Погледът й машинално се насочи надолу, към долния ръб на завеската. Бомбетата на ботушите отвън. Те я чакаха, искаха да влязат при нея, да…

Тя дръпна рязко завеската настрани, профуча покрай Хари и хукна към изхода. Хари я извика по име. Аурура изскочи навън, на светло и открито. Прекоси тичешком моравата, после парка и хукна към „Грьонланслайре“. Чуваше как спазматичните й ридания се смесват с хрипливото й дишане, сякаш дори навън въздухът не й достигаше. Ала Аурура не спря. Продължи да бяга. Знаеше, че ще бяга, докато се строполи от изнемога.

— Пол или Валентин — не ми е споменавал да възприема кръвта на жертвите си като фетиш — уточни Ауне, седнал зад бюрото на Катрине. — С оглед на досието му можем да заключим, че не е човек със задръжки, които да го спират да изживява сексуалните си фантазии. Хората като него рядко откриват нови страни в сексуалността си в зряла възраст.

— Вероятно винаги е изпитвал влечение към кръвта — предположи Смит. Просто не е намирал начин да задоволи този свой нагон. Ако е искал да ухапе жена до кръв и да пие направо от извора, така да се каже, железните зъби са се оказали онази ценна находка, която му е позволила да изконсумира страстта си.