ЖАЖДА

— Така да бъде. Всъщност съм по-склонен да смятам, че именно Йертсен е убил и трите жени. Макар да тая известни резерви. Ще обясня. И така, извършителят на първите две престъпления не оставя следи. Проявил е дисциплинираност и хладнокръвие. После изведнъж същият този убиец напада трета жертва, не успява да я умъртви и пръсва куп следи и улики, които до една сочат към Валентин Йертсен. В тази постъпка съзирам настойчивост, сякаш нападателят изпитва неистово желание да ни разкрие самоличността си. И това съвсем закономерно предизвиква подозренията ми. Дали този някой не се опитва да ни изманипулира и да накисне друг за престъплението си? Защото Валентин Йертсен е идеалният виновник.

Хари наблюдаваше тримата си колеги. Андерш Вюлер гледаше съсредоточено, с широко отворени очи, Бьорн Холм — сънливо, Халстайн Смит — дружелюбно, подканящо, сякаш под влиянието на камерната атмосфера професионалният му навик беше заработил.

— Заради дебелото си досие Валентин Йертсен веднага изпъква като вероятен извършител — продължи Хари, — Освен това убиецът — ако е друг — непременно се досеща, че нямаме големи шансове да открием Валентин след тригодишни безплодни опити. Или пък убиецът е убил Йертсен и го е заровил някъде и затова е сигурен, че от гроба той няма как да разсее подозренията ни, като представи алиби. Затова пък ще продължава да обира вината за престъпления с неразкрити извършители.

— А отпечатъците? — възрази Бьорн. — Емблематичната татуировка? ДНК-то по белезниците?

— Може да е отрязал пръст от ръката на Валентин, да го е взел със себе си в „Ховсетер“ и така да е подхвърлил заблуждаващ отпечатък — Хари пак отпи от кафето. — Кое ни гарантира, че татуировката не е копие, което после се отмива? Колкото до космите по белезниците, защо да не са отскубнати от трупа на Валентин, а после да са подхвърлени за заблуда?

Финален хрип от кафемашината прекъсна тишината в котелното.

— Майко мила! — разсмя се Андерш Вюлер.

— Хипотезата ти заслужава място сред моя топ десет на конспиративните теории, чути от параноидни пациенти — обади се Смит. — Разбирай го като… комплимент.

— Точно затова сме тук — Хари се наведе напред на стола. — За да изказваме нестандартни предположения, да проверяваме вероятности, които убягват на официалната разследваща група. Защото обикновено те си съставят водеща версия за събитията и работят по нея, а колкото по-многобройна е групата, толкова по-трудно става да се разграничиш от господстващите идеи и заключения. Подчинението на всеобщата заблуда работи на принципа на религията. Не може толкова хора да грешат, казва си човек и се съгласява. Излиза обаче, че може. Хората грешат. Непрекъснато.

— Амин. Ъъъ… подтекстът не беше умишлен — поясни Смит.

— Да минем към следващата ни погрешна теория — подкани ги Хари. — Вюлер?

— Смит, по телевизията ти каза, че вампирист не се става изведнъж, а се минава през отделни стадии. В Скандинавия профилактиката на психичното здраве на младите хора е много стриктна и смятам, че човек с толкова крайно поведение щеше да попадне в полезрението на здравните власти. Вампиристът не е норвежец, дошъл е от другаде. Това е моята теория.

— Благодаря ти — кимна Хари. — Ще добавя, че в криминалните хроники за серийни убийци не е вписано нито едно име на скандинавски кръвопиец.

— Грешиш — възрази Смит. — Убийството в Стокхолм през 1932 година.

— Не ми е известно.

— Вероятно защото така и не откриха извършителя — с вампиристки наклонности — и приписаха престъплението на сериен маниак.

— Интересно. Жертвата пак ли е била жена?

— Лили Линдестрьом, на трийсет и две години, проститутка. Ако е била единствената му жертва, ще изям сламената си шапка, дето я държа вкъщи. Неслучайно убийството е известно като Вампирското убийство.

— Подробности?

Смит премига два пъти, притвори клепачи и започна да говори, все едно декламира наизустен текст:

— В нощта срещу първи май, през Валпургиевата нощ на площад „Свети Ерик“ 11, Лили приема мъж в едностайния си апартамент. Преди това слиза на първия етаж и моли своя приятелка за презерватив. Когато полицията нахлува в жилището, намира Лили мъртва, просната на отоманката си. Пръстови отпечатъци и други следи липсват. Убиецът явно е почистил след себе си. Дори дрехите на Лили са грижливо сгънати. В кухненската мивка полицаите намират черпак, омазан с кръв.

Бьорн и Хари се спогледаха.

— Нито едно от записаните в адресника на жертвата лица, които, уви, фигурирали само с малките си имена, не отвело разследващите до потенциален извършител. Полицията не успяла дори да се доближи до върлувалия вампирист.

— Ако е бил вампирист, нали е логично да не е спрял дотам? — попита Вюлер.

— Да — потвърди Смит. — Кой казва, че е спрял? Просто е почиствал още по-старателно след себе си.

— Смит е прав — кимна Хари. — Броят на изчезналите лица годишно надвишава броя на регистрираните убийства. Но резон има и в бележката на Вюлер, че скандинавската система за психично здраве би засякла в ранна възраст първите наченки на парафилия.