Зовът на костите

Следващата контракция се оказа ужасяваща и макар да се съсредоточи върху вдишването и издишването, както я бяха учили по време на подготвителния курс за раждането, изпита чувството, че е надянала стоманен корсет, който притиска бъбреците й и така страшно стяга дробовете й, че се уплаши. Беше я страх, но не от раждането; е, и от него се боеше малко, разбира се, съвсем нормално; онова, което я плашеше, беше по-дълбоко и съществено, знаеше си го, защото не за пръв път си имаше работа със страха. От години го носеше в себе си като нежелан и невидим спътник, който надигаше глава само в мигове на слабост.

Страхът беше старият вампир, който се надвесваше над леглото й, докато спеше, притулен в сенките, и изпълваше сънищата й с ужасяващи видения. Внезапно й хрумна как го наричаше баба й Хуанита – гауеко, „среднощният“. Присъствие, което се бе оттеглило в мрака, щом бе съумяла да отвори пролука в собствените си защити, пролука, през която бе нахлула светлината, насърчена от разбирането и съчувствието, и бе извадила на показ цялата жестокост на ужасяващите събития, белязали завинаги живота й, които тя бе успявала да държи погребани в душата си благодарение на желязната си воля. Да проумее нещата, да научи истината и да се изправи пред нея – това бе първата й стъпка, но дори в този момент на еуфория, когато всичко изглеждаше останало в миналото, й беше ясно, че не е спечелила войната, а само една битка, славна, защото за първи път изтръгваше победа от страха, но само една битка. От този ден нататък тя бе работила здраво, за да държи отворена тази пролука в стената, и нахлуващата през нея обилна светлина бе укрепила връзката й с Джеймс, както и представата, която сама бе изградила за себе си през годините. После дойде бременността и малкото създание, растящо вътре в нея, й бе донесло покой, за какъвто преди не беше и мечтала. През всичките тези месеци се бе чувствала отлично, никакво гадене, никакво неразположение. Възстановителният сън всяка нощ беше спокоен и сладостен, без кошмари и стрясканици, а през деня бе изпълнена с такава енергия, че сама се удивяваше. Идилична бременност допреди седмица, до нощта, в която злото се завърна.

Както всеки ден, бе отишла на работа в управлението. Разследваха изчезването на жена и главен заподозрян беше мъжът, с когото тази жена живееше. В продължение на месеци третираха случая като предумишлено бягство, но настоятелните молби на дъщерите, убедени, че майка им не е изчезнала доброволно, бяха събудили интереса на Амая и я бяха накарали да поднови разследването. Жената беше на средна възраст и освен двете дъщери имаше и трима внуци, беше преподавала вероучение в енорийската си църква и бе посещавала ежедневно възрастната си майка, настанена в старчески дом. Прекалено здрави корени, за да си събере багажа и просто да се изпари. От дома й наистина липсваха куфари, дрехи, документи и пари, както бе установено при предварителното следствие. Въпреки това, когато пое разследването, Амая настоя да посети жилището на изчезналата. Домът на Лусия Агире изглеждаше чист и подреден, също като снимката на усмихнатата му собственичка, която ги посрещна още в антрето. В малката дневна недовършеното плетиво лежеше върху масичката за кафе, отрупана със снимки на внуците й.

Амая обиколи банята и кухнята – и двете лъснати до блясък. Леглото в спалнята беше оправено, а гардеробът – полупразен, както и чекмеджетата на раклата. В стаята за гости – две еднакви малки легла.

– Йонан, виждаш ли нещо странно тук?

– Леглата са с различни покривки – отбеляза младши инспектор Ечайде.

– Забелязахме го още при първото идване, втората кувертюра от комплекта е в гардероба – обади се придружаващият ги полицай, поглеждайки записките си.

Амая отвори гардероба и установи, че действително синьото шалте, комплект с това на едно от леглата, е прилежно сгънато и прибрано вътре в прозрачен калъф.

– Не ви ли се стори необичайно, че такава чистофайница, която държи всичко в дома си да е в пълен ред, не си е направила труда да покрие леглата с двете еднакви кувертюри, след като ги е имала подръка?

– Защо ще се занимава с кувертюри, след като е смятала да бяга? – сви рамене полицаят.

– Защото робуваме на характера си. Известно ли ви е, че някои германки от Източен Берлин измивали пода в жилището си, преди да тръгнат да бягат към Западна Германия? Напускали родината си, но не искали никой да каже за тях, че са били лоши домакини.

Амая хвана калъфа и извади обемистия пакет от гардероба, сложи го върху едно от леглата и отвори ципа. В стаята се разнесе остра миризма на белина. С облечената си в ръкавица ръка тя разгърна покривката от единия край и в средата се показа жълтеникаво петно там, където белината бе размила цвета.

– Виждате ли? Несъответствие – каза тя на полицая, който учудено клатеше глава.

– Нашият убиец е гледал доста криминални филми, за да знае, че кръвта се почиства с белина, но се е оказал пълна нула като домакин и не се е сетил, че в случая просто ще размие цвета. Повикайте експертите, нека търсят кръв, петното е огромно.