Читаем Зовът на костите полностью

– Първите пъти е страшничко, толкова си поразен, че започваш да мислиш, че полудяваш. Но не е така, Саласар, точно обратното е. Добрият криминалист притежава необикновен ум, мозъчните му процеси също са необикновени. С часове се мъчиш да отгатнеш мислите, желанията, чувствата на даден убиец. После отиваш в моргата и заставаш пред неговото творение, надявайки се трупът да ти отговори на въпроса защо, тъй като знаеш, че разбереш ли мотива, ще получиш шанса да го пипнеш. Но в повечето случаи трупът не е достатъчен, той не е нищо друго освен строшена обвивка и може би прекалено дълго усилията на криминалните разследвания са били насочени предимно към изучаване на престъпния мозък, отколкото на самата жертва. Дълги години убитият е бил смятан едва ли не за краен продукт на едно зловещо деяние, но виктимологията си проправя път и доказва, че изборът на жертвата никога не е случаен; дори да изглежда непреднамерен, именно това сочи определен модел. Сънуването на жертвите означава само достъп до видение, проектирано от подсъзнанието, което не го прави по-маловажно, защото е чисто и просто друга форма на мисловен процес. Известно време появата на жертви до леглото ми ме тормозеше, събуждах се, плувнал в пот, ужасèн и притеснен, с часове треперех от тревога и се питах до каква степен е увредено психичното ми здраве. Тогава бях още млад агент и бях прикрепен към колега ветеран. Веднъж, докато провеждахме отегчително многочасово наблюдение, аз внезапно се събудих, изтръпнал от един подобен кошмар. „Ти като че ли видя призрак“, каза ми той. Аз се вцепених. „Май да“, отвърнах. „Значи виждаш призраци? Е, следващия път не викай и не се дърпай толкова, а слушай по-внимателно какво ти говорят.“ Това се оказа добър съвет. С годините научих, че когато ми се присъни някоя жертва, част от съзнанието ми проектира информация, която стои някъде, но аз не успявам да я забележа.

Амая кимна с разбиране.

– В такъв случай това призраци ли са, или образи, проектирани от мозъка на следователя?

– Второто, разбира се. Макар че...

– Да?

Агент Дюпри не отговори, вдигна чашата си и отпи.

Събуди Джеймс, опитвайки се да не го стресне. Той подскочи и седна в леглото, търкайки очи.

– Отиваме ли вече в болницата?

Амая кимна със сгърчено лице, докато безуспешно се мъчеше да се усмихне.

Джеймс намъкна джинсите и пуловера, които бе приготвил в края на леглото.

– Обади се на леля да я предупредиш, обещах й.

– Нашите прибраха ли се вече?

– Да, но не им казвай, Джеймс, два часът посред нощ е, раждането сигурно ще се проточи, а и най-вероятно няма да ги пуснат да влязат, ще трябва да висят в чакалнята с часове.

– Значи, на леля ти – да, а на родителите ми – не.

– Джеймс, знаеш, че леля няма да дойде, тя от години не е напускала долината, просто обещах да й съобщя, когато настъпи часът.

Лекарката – доктор Виля, беше около петдесетгодишна, с къса, рано побеляла и свободно пусната коса, която закриваше цялото й лице, когато се наведеше напред. След като я прегледа, тя отиде към горната част на носилката, на която лежеше Амая.

– Е, Амая, имаме и добри, и не дотам добри новини.

Амая зачака продължението, подавайки ръка на Джеймс, който я стисна между своите.

– Добрите са, че раждането е започнало, че малката е добре, пъпната връв е останала отзад и сърцето й бие силно дори по време на контракциите. Не дотам добрите са, че макар да те боли от часове, процесът не е много напреднал, имаш известно разкритие, но бебето още не се е разположило както трябва в родовия канал. Това, което ме тревожи обаче, е, че ми изглеждаш много уморена. Добре ли спиш напоследък?

– Не, през последните дни не особено добре.

Не особено добре беше прекалено меко казано. Откакто кошмарите се бяха завърнали, рядко успяваше да заспи дълбоко, унасяше се най-много за няколко минути, когато изпадаше в състояние, подобно на безсъзнание, от което се събуждаше в лошо настроение и страшно уморена.

– Ще останеш в болницата, Амая, но няма да лягаш, искам от теб да се разхождаш, това ще помогне за позиционирането на главичката. При следващата контракция опитай да клекнеш, така ще я понесеш по-леко и ще спомогнеш за разкритието.

Амая въздъхна примирено.

– Знам, че си уморена, но скоро всичко ще свърши. Сега трябва да помогнеш на дъщеря си.

Амая кимна с разбиране.

През следващите два часа си наложи да върви напред-назад по пустия в този утринен час болничен коридор. До нея Джеймс като че ли се чувстваше съвсем не на място, отчаян от безсилието да я гледа как страда и да не може нищо да направи. В първите минути я засипваше с въпроси добре ли е, може ли да й помогне, не иска ли да й донесе нещо, каквото и да е. Тя му отговаряше с половин уста, съсредоточена в усилието да овладее поне малко това свое тяло, което като че ли не беше нейното; същото силно и здраво тяло, което винаги я бе карало да изпитва тайно чувство на задоволство и гордост, сега се бе превърнало в купчина болезнена плът, и почти се усмихна на абсурдната си убеденост, че понася добре болката.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Наблюдатель
Наблюдатель

В МИРЕ ПРОДАНО БОЛЕЕ 30 МИЛЛИОНОВ ЭКЗЕМПЛЯРОВ КНИГ ШАРЛОТТЫ ЛИНК.НАЦИОНАЛЬНЫЙ БЕСТСЕЛЛЕР № 1.Шарлотта Линк – самый успешный современный автор Германии. Все ее книги, переведенные на почти 30 языков, стали национальными и международными бестселлерами. В 1999-2023 гг. снято более двух десятков фильмов и сериалов по мотивам ее романов.Сочетание глубокого психологизма и мастерски выстроенного детектива-триллера. Пронзительный роман о духовном одиночестве и опасностях, которые оно несет озлобленному и потерянному человеку.Самсона Сигала все вокруг считают неудачником. Да он такой и есть. В свои тридцать лет остался без работы и до сих пор живет в доме со своим братом и его женой… Он странный и замкнутый. И никто не знает, что у Самсона есть настоящее – и тайное – увлечение: следить за своими удачливыми соседями. Он наблюдает за ними на улице, подсматривает в окна их домов, страстно желая стать частью их жизни… Особенно привлекает его красивая и успешная Джиллиан Уорд. Но она в упор не видит Самсона, и тот изливает все свои переживания в электронный дневник. И даже не подозревает, что невестка, которой он мерзок, давно взломала пароль на его компьютере…Когда кто-то убивает мужа Джиллиан, Самсон оказывается главным подозреваемым у полиции, к тому времени уже получившей его дневник. Осознав грозящую опасность, он успевает скрыться. Никто не может ему помочь – за исключением приятеля Джиллиан, бывшего полицейского, который не имеет права участвовать в расследовании. Однако он единственный, кто верит в невиновность Самсона…«Блестящий роман с яркими персонажами». – Sunday Times«Потрясающий тембр авторского голоса Линк одновременно чарует и заставляет стыть кровь». – The New York Times«Пробирает до дрожи». – People«Одна из лучших писательниц нашего времени». – Journal für die Frau«Мощные психологические хитросплетения». – Focus

Шарлотта Линк

Детективы / Триллер
Шантарам
Шантарам

Впервые на русском — один из самых поразительных романов начала XXI века. Эта преломленная в художественной форме исповедь человека, который сумел выбраться из бездны и уцелеть, протаранила все списки бестселлеров и заслужила восторженные сравнения с произведениями лучших писателей нового времени, от Мелвилла до Хемингуэя.Грегори Дэвид Робертс, как и герой его романа, много лет скрывался от закона. После развода с женой его лишили отцовских прав, он не мог видеться с дочерью, пристрастился к наркотикам и, добывая для этого средства, совершил ряд ограблений, за что в 1978 году был арестован и приговорен австралийским судом к девятнадцати годам заключения. В 1980 г. он перелез через стену тюрьмы строгого режима и в течение десяти лет жил в Новой Зеландии, Азии, Африке и Европе, но бόльшую часть этого времени провел в Бомбее, где организовал бесплатную клинику для жителей трущоб, был фальшивомонетчиком и контрабандистом, торговал оружием и участвовал в вооруженных столкновениях между разными группировками местной мафии. В конце концов его задержали в Германии, и ему пришлось-таки отсидеть положенный срок — сначала в европейской, затем в австралийской тюрьме. Именно там и был написан «Шантарам». В настоящее время Г. Д. Робертс живет в Мумбаи (Бомбее) и занимается писательским трудом.«Человек, которого "Шантарам" не тронет до глубины души, либо не имеет сердца, либо мертв, либо то и другое одновременно. Я уже много лет не читал ничего с таким наслаждением. "Шантарам" — "Тысяча и одна ночь" нашего века. Это бесценный подарок для всех, кто любит читать».Джонатан Кэрролл

Грегори Дэвид Робертс , Грегъри Дейвид Робъртс

Триллер / Биографии и Мемуары / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза