Ангел с часовников механизъм

— Направихме каквото е по силите ни, за да я приготвим за Магистъра — въздъхна госпожа Блек. — Колко жалко, че е толкова глупава, въпреки таланта си. Глупава, малка лъжкиня.

— Наистина — съгласи се сестра й. — Дали обаче осъзнава какво ще се случи с братчето й, ако отново се опита да ни измами? Този път ще бъдем мили, но следващия...

Тя изсъска заканително и Теса настръхна.

— Натаниъл няма да извади същия късмет — продължи госпожа

Дарк.

Теса не издържа. Макар да знаеше, че не бива да говори, че не бива да показва слабост, не можа да преглътне гневните си думи.

— Ако поне ми бяхте казали кой е Магистърът и какво иска...

— Иска да се ожени за теб, глупачке — отвърна госпожа Блек, която тъкмо бе привършила с възлите и отстъпи назад, за да ги огледа одобрително. — Иска да ти даде всичко.

— Но защо? — попита Теса. — Защо на мен?

— Заради таланта, който имаш — каза госпожа Дарк. — Заради това, което си. Заради това, което умееш. Ние те обучихме. Трябва да си ни благодарна.

— Но брат ми... — прошепна Теса през сълзи. Няма да плача, няма, няма, смъмри се тя. — Казахте ми, че ако изпълня всичките ви заповеди, ще го пуснете...

— Когато се ожениш за Магистъра, той ще ти даде всичко, което поискаш. Ако това е брат ти, ще го имаш.

В гласа на госпожа Блек нямаше и нотка на съжаление.

Госпожа Дарк се изкикоти.

— Досещам се какво си мисли сега. Мисли дали не може да поиска да ни убият.

— О, мила, не си го и мечтай — госпожа Блек потупа Теса по брадичката, — договорката ни с Магистъра е желязна. Той никога няма да ни нарани. Не би го и поискал. Той ни дължи всичко, защото ние ще те предоставим на него. — Гласът й спадна до шепот. — Той те иска жива и здрава. Ако не те искаше, досега да съм те размазала от бой. Ала ако отново ни създадеш проблем, ще пренебрегна волята му и ще те одера жива с камшика си. Ясно?

Теса обърна поглед към стената.

Една нощ, на борда на „Мейн", малко след като бяха пресекли Нюфаундленд, Теса бе излязла на палубата. Не бе успяла да заспи и предпочете да подиша чист въздух. Тогава видя бляскавите бели планини, които, бе й казал един от моряците, се наричат айсберги и представляват късове лед, откъснати от топлото време в далечния север. Те плаваха тихо по тъмната вода, подобно на кулите на потънал бял град. Теса си бе казала, че никога не е виждала нещо толкова самотно.

Ала чак сега узна какво означава самотата. След като Сестрите излязоха, Теса установи, че вече не й се плаче. Сълзите й бяха пресъхнали, но на тяхно място се бе появило чувство на дълбоко отчаяние.

Госпожа Дарк бе напълно права. Ако можеше, щеше да ги убие. И двете.

Тя опъна пробно въжетата, които притискаха ръцете и краката й към леглото. Те дори не мръднаха, вързани толкова здраво, че се впиваха в плътта й и сякаш хиляди иглички я боцкаха по дланите и ходилата.

Даде си сметка, че й остават няколко минути преди цялата да изтръпне.

Част от нея, при това не малка, й нашепваше да спре да се бори, да се отпусне и да изчака Магистъра. Виждаше пред прозореца как навън се стъмва. Той щеше да дойде всеки момент.

Може би наистина искаше просто да се ожени за нея.

Може би наистина искаше да й даде всичко.

Внезапно обаче си спомни думите на леля Хариет: "Когато срещнеш мъж, за когото искаш да се ожениш, ще отгатнеш нрава му не по думите, а по делата му — помни това, Теса."

Леля Хариет бе права, разбира се. Нямаше достоен мъж, който да окове бъдещата си съпруга като робиня, да я изтезава заради нейния "талант" и да отвлече брат й. Това бе подигравка и обида. Един Господ знаеше какво би сторил Магистъра, след като най-после я докопа.

Дори да успееше да оцелее, не бе сигурна дали това ще е за добро.

Боже, защо талантът й бе толкова безполезен? Да променя външния си вид! Само да имаше силата да подпалва предмети, да троши метал, да вади остриета от пръстите си! Да става невидима, или да се превърне в мишле...

Теса застина. Ангелът с часовников механизъм все така тиктакаше на гърдите й. Всъщност нямаше нужда да се превръща в мишле. Просто трябваше да се смали така, че възлите около китките й да се охлабят.

Веднъж превъплътила се в някого, тя нямаше нужда от негов предмет, за да приеме отново формата му. Сестрите на мрака я бяха научили и на този трик. Първият, за който им бе благодарна.

Теса се притисна към твърдия матрак и се отдаде на спомените. Улицата, кухнята, движението на иглата, светлината на газените лампи. Тя пожела превъплъщението.

Как се казваш?

Ема. Ема Бейлис...

Превъплъщението мина през нея като влак и почти изкара дъха й. Плътта и костите й се промениха. Тя задави писъците си, изтегна се...

И готово. Теса премигна и погледна към тавана, а след това и към китките си. Въжето висеше около тънките, мършави ръце на Ема. Теса триумфално ги освободи, надигна се и потърка червените белези, които опасваха китките й като гривни.