Ангел с часовников механизъм

Бяха минали седмици, преди да успее да се превъплъти. Усещането бе толкова болезнено, че тя бе повърнала, а след това и припаднала. Когато най-после бе отворила очи, просната върху един от плесенясалите столове в покоите на Сестрите, с влажна кърпа, поставена на лицето, видя госпожа Блек наведена над нея със светнали очи. Теса бе усетила киселият й като оцет дъх.

— Добре се справи днес, Тереза — бе рекла тя, — много добре.

Онази вечер, когато Теса се бе прибрала в стаята си, вътре я чакаха подаръци, две нови книги на нощната й масичка. По някакъв начин Сестрите на мрака бяха отгатнали, че четенето е голямата страст на Теса. Затова й бяха дали „Големите надежди”*, а също и — да не повярва човек — „Малки жени”**. Теса бе прегърнала книгите и, самичка и невидяна от никого, си бе поплакала.

* Прочут роман от Чарлз Дикенс. — Бел. прев.

** Роман на Луиза Мей Алкот.

— Бел. прев.

След първото превъплъщение всичко стана по-лесно. Теса все още не разбираше какво точно се случва с нея, за да може да го прави, но бе запаметила стъпките, на които Сестрите я бяха научили така, както слепецът запомня пътя от леглото до вратата на стаята си. Тя не знаеше нищо за черното, странно измерение, през което я караха да пътува, но знаеше пътя, по който да мине.

Тя се освободи от тези спомени и стисна парцаливия розов плат по-силно. Отвори ума си и допусна тъмнината в него, като укрепи връзката между себе си и духа от панделката, който я преведе през сенките. Стаята, в която се намираше, хриптенето на Сестрите на мрака, всичко това изчезна, докато тя следваше духа, а светлината около нея ставаше все по-ярка и се уви около нея като завивка.

Плътта й започна да щипе като от хиляди убождания. Преди това й се бе струвало най-трудната част, в която мислеше, че умира. Сега вече бе свикнала и я изтърпява стоически, макар да трепереше цялата, от главата до петите. Механичният ангел около врата й сякаш започна да тиктака по-бързо и по-бързо, сякаш следваше ритъма на сърцето й. Натискът под кожата й се увеличи. Теса ахна и рязко отвори очи, които преди малко бе затворила, когато усещането достигна своя връх, а след това изчезна.

Бе свършило.

Теса премигна, замаяна. Първият миг след превъплъщението винаги бе като да избършеш очите си от водата след гмуркане. Погледна надолу, за да види как изглежда. Новото й тяло бе слабо, почти крехко, а роклята й висеше свободно, направо метеше пода с краищата й. Ръцете, които стискаше пред себе си, бяха мършави и бледи, с напукани пръсти и изгризани нокти.

Непознати, чужди ръце.

— Как се казваш? — попита госпожа Блек. Тя бе станала на крака и гледаше към Теса с горящите си очи.

Сякаш бе гладна.

Не се наложи Теса да отговаря. Момичето, чието тяло носеше, го направи само, като говореше чрез нея досущ като духовете, които според легендите приказваха чрез медиуми. Но Теса не се смяташе за медиум. Превъплъщението бе нещо много повече от това. По-интимно. По-страшно.

— Ема — отговори тялото, обитавано от Теса. — Госпожица Ема Бейлис, мадам.

— И коя си ти, Ема Бейлис?

Гласът отговори през устата на Теса, а с него дойдоха и виденията. Ема бе родена на „Чийпсайд"*, в семейство с шест деца. Баща й бе починал, а майка й продаваше мента от една каруца в Ийст Енд**. Ема шиеше за пари от малка. Нощем сядаше в малката кухня и шиеше на светлината на лоена свещ. Понякога, когато свещта изгореше и нямаше пари за друга, тя излизаше навън, на улицата, и сядаше под някоя градска газова лампа, за да шие на мъждукащата й светлина...

* Улица в Лондон. — Бел. прев.

** Район в Лондон, през XIX в. обитаван основно от бедняци. — Бел.

прев.

— Това ли правеше в нощта, когато умря, Ема Бейлис? — попита госпожа Дарк. Сега тя се усмихваше леко и непрестанно облизваше долната си устна, сякаш предчувстваше какъв ще е отговорът.

Теса видя тесни, осеяни със сенки улици, обвити в гъста мъгла. На слабата, жълтеникава светлина ръцете на Ема работеха, малката сребърна игла влизаше отново и отново в плата. Дочу приглушени стъпки в мъглата, усети ръце, които се появиха от сенките и я стиснаха за раменете, за да я повлекат, пищяща от ужас, в мрака. Иглата и платът се изплъзнаха от ръцете й, а панделката бе изтръгната от косите й, докато тя се съпротивляваше. Дочу груб глас в тъмнината...

И тогава в мрака блесна сребърното острие на нож. То прониза плътта й, проля кръвта й. Усети болка като от изгорено и ужас, какъвто не бе изпитвала досега.

Тя изрита мъжа, който я държеше и успя да избие кинжала от ръката му. Взе острието и побягна, препъвайки се, но силите я напускаха, а кръвта изтичаше от раната й толкова бързо...

Тя рухна в една алея и чу съскането на нещо, което я преследваше. Разбра, че то идва за нея.

Помоли се да умре, преди то да я достигне.