Авемпарта

- Опитах се да го спра - каза й Саули. - Трябва да ми повярваш. Щом тестът бе направен и резултатът излезе положителен, свиках извънреден църковен съвет, но Брага не можеше да бъде спрян. Той отказваше да се вслуша в думите ми и каза, че съм бил губел ценно време.

Страхът от нейното убийство бе заменен от гняв. Тя се изправи със стиснати юмруци и изпълнени с омраза очи.

- Ариста, зная, че си разстроена и си в пълното право да бъдеш, но позволи ми да продължа - архиепископът я изчака да седне.

- Предстои ми да ти разкрия най-пазената тайна на църквата на Нов-рон. Тази информация е достояние само на най-висшите членове на духовенството ни. Поверявам ти я, защото имаме нужда от помощта ти и защото знам, че ти няма да ни я предоставиш, докато не узнаеш защо.

Той отпи глътка вино, сетне се приведе напред и заговори с тих глас:

- В последните години на империята, църквата разкрила злокобен план за поробването на цялото човечество. Конспирацията отвеждала директно до императора. Единствено църквата можела да го спре. Тя убила императора и се опитала да елиминира сродниците му, но синът на императора бил подпомаган от Есрахаддон. Наследството му носи силата да призове демоните от миналото и още веднъж да изправи човечеството на ръба. По тази причина църквата търси наследника, чиято екзистенция е опрян в гърлата на всички ни нож. След толкова отминало време, наследникът може и да не е наясно със силата си или дори, че е такъв. Но Есра-хаддон знае. Ако този магьосник открие наследника, ще го използва като оръжие срещу ни. Никой няма да бъде в безопасност.

Архиепископът я погледна внимателно:

- Есрахаддон някога е бил част от Висшия съвет. Сред ключовите членове на опита за спасяване на империята от конспираторите, в последния момент той предал църквата. Вместо миролюбив преход, той предизвикал гражданска война, която разрушила империята. Църквата отрязала ръцете му и го запряла за близо хилядолетие. Какво мислиш би сторил той, ако разполага с възможността да си отмъсти? Каквото човешко е имало в него, то е отдавна умряло в Гутария. Останал е само могъщ демон, склонен да руши - търсещ отмъщение заради самото отмъщение; това го опиянява до лудост. Той е като горски пожар, който ще погълне всичко, ако не бъде спрян. Като принцеса на кралство, трябва да си наясно с нуждата от саможертви. Дълбоко съжаляваме за грешката с баща ти, но се надяваме да разбереш какво е довело до нея, да приемеш извиненията ни и да ни помогнеш да предотвратим края на познатия ни свят.

Есрахаддон е изключително интелигентен луд, твърдо решен да унищожи всичко. Наследникът е неговото оръжие. Ако той го намери преди нас, ако не съумеем да предотвратим разбуждането на ужаса, когото съумяхме да приспим преди векове, то всичко това - този град, твоят Мелен-гар, целият Апеладорн - ще бъде загубено. Нуждаем се от помощта ти, Ариста. Нуждаем се от помощта ти да открием Есрахаддон.

Вратата се отвори рязко и влезе свещеник.

- Ваша милост - каза той задъхано - стражът свиква курията.

Галиен кимна и погледна към Ариста:

- Какво ще кажеш, мила? Ще ни помогнеш ли?

Принцесата се загледа в ръцете си. Твърде много й се въртеше в главата: Есрахаддон, Брага, Саули, мистериозни конспирации, лечебни отвари. Единственото непоклатимо изображение бе спомена за положения върху подгизналите от кръв чаршафи труп с бяло лице. Бе отнело толкова време да остави болката зад себе си, а сега... Есрахаддон ли го беше убил? Или те?

- Не зная - промърмори тя.

- Поне можеш ли да ни кажеш дали се е свързвал с теб след бягството си?

- Не съм го виждала или чувала от смъртта на баща ми.

- Разбираш, естествено - каза й архиепископът, - че ти си най-вероятният човек, към когото той би проявил доверие и бихме искали да размислиш над предложението ни да работим заедно в издирването му. Като посланик на Меленгар, ти би могла да пътуваш сред народи и кралства, без да будиш подозрение. Също осъзнавам, че точно сега може да не си готова да поемеш подобна отговорност, така че няма да настоявам, но те моля да помислиш над това. Църквата те разочарова болезнено и искам само да ни дадеш възможността да изкупим вината си пред теб.

Ариста допи виното си и бавно кимна.

* * *

- Мислиш ли, че казва истината? - попита го архиепископът. На лицето му имаше слаба надежда, успяла да окупира ъгълче иззад превъзхождащото измъчено изражение. - Бе много дистанцирана.

Салдур все още гледаше към вратата, през която Ариста бе излязла.

- Гневна би била по-удачната дума, но да, смятам, че каза истината.

Не знаеше какво Галиен бе очаквал. Нима си бе мислил, че Ариста

ще го посрещне с отворени обятия след признанието, че те са отговорни за смъртта на баща й? Цялата идея бе нелепа; отчаяните действия на затъващ в подвижни пясъци.

- Струваше си - каза архиепископът без каквото и да е убеждение.

Салдур си играеше с висящ конец от ръкава си, укорявайки се, че не

бе взел със себе си бутилката на Бърнис. Никога не бе обичал особено виното. Със смъртта на Брага пресъхна извор прекрасно бренди. Ерцхер-цогът бе разбирал от качествен алкохол.