Авемпарта

Галиен се вгледа в него.

- Мълчиш - каза архиепископът. - Естествено, ти смяташ, че греша. Както и неколкократно упомена на последната ни среща. Ти наблюдаваш всяко нейно движение. Уредил си онази... онази - старецът размаха ръка по посока на вратата, като че това щеше да го накара да говори по-гладко - стара слугиня да я следи непрекъснато, нали? И ако Есрахаддон се бе свързал с нея, ние щяхме да узнаем, а те нямаше да подозират нищо, но сега. - архиепископът размаха ръце във въздуха, както изискваше саркастичната му имитация на Салдуровото отвращение.

Салдур продължаваше да си играе с конеца, навивайки го все постегнато около показалеца си.

-Твърде си арогантен - Галиен прилагаше принципа, че атаката е най-добрата защита. - Той е имперски магьосник. Не можеш да си представиш на какво е способен. Би могъл да я посещава под формата на пеперуда в градината или вмъкващ се всяка нощ в стаята молец. Трябваше да бъдем сигурни.

- Пеперуда? - запита искрено удивен Салдур.

- Той е магьосник, мътните да те вземат. Това правят те.

- Силно се съмнявам...

- Въпросът е, че не сме сигурни.

- И все още не сме. Мога да кажа само: не мисля, че тя лъжеше, но Ариста е умно момиче. Вече е доказала това.

Галиен повдигна празната си чаша.

- Карлтън!

Прислужникът вдигна поглед:

- Съжалявам, Ваша милост, не мога да кажа, че познавам момичето достатъчно добре, за да изкажа мнение.

- Не те питам за нея, а искам още вино, глупако.

Карлтън възкликна и се отправи да вземе бутилката, движението му скоро бе последвано от пропукването на тапа.

- Проблемът е, че патриархът ме държи отговорен за изчезването на Есрахаддон - продължи Галиен.

За първи път след напускането на Ариста, Салдур се приведе напред с интерес:

- Той ли ти каза това?

- Точно това е; той не ми е казал нищо. Сега разговаря само със стражите. Луис Гай и онзи другия. Траник. Гай е неприятен, но Траник. -той замлъкна, поклащайки глава намръщен.

- Никога не съм срещал страж.

- Радвай се, за което. Макар да ми се струва, че късметът ти скоро ще те напусне. Гай прекара цяла сутрин при патриарха - той се заигра с празната чаша, прокарвайки пръст по ръба. - Точно сега е в заседателната зала, отправяйки обръщение към курията.

- Ние не трябва ли също да присъстваме?

- Да - бе измъченият отговор, но не последва движение.

- Ваша милост? - запита Салдур.

- Да, да - архиепископът махна с ръка. - Карлтън, подай ми бастуна.

* * *

Салдур и архиепископът бяха посрещнати от силен мъжки глас. Съвещателната зала бе трикатна кръгла стая, обхванала цялата ширина на кулата. Бе украсена с тънки декорирани колони, разположени на групи по две, символизиращи отношението между Новрон, защитник на вярата и Марибор, бог на човеците. До всяка група имаше дълъг тесен прозорец, благодарение на което стаята разкриваше цялостен панорамен изглед. Насядали по започващи от средата кръгли редици бяха главните духовници на нифронската църква - курията. Имаше и епископи - осемнадесет на брой - дошли да чуят думите на патриарха, предадени от Луис Гай.

Страж Луис Гай, слаб висок мъж с дълга черна коса и тревожни очи, стоеше в центъра на стаята. Той бе спретнат; това бе моменталното впечатление на Салдур: изчистен, последователен, фокусиран - във вид и в маниери. Косата му бе много черна, но кожата - бяла, което пораждаше подчертан контраст. Мустаците му бяха тесни, брадата къса и семпла, изрязана в остър шпиц. Носеше традиционното червено расо, черно наметало и черна качулка; на гърдите му бе избродирана счупена корона. Ни-то в дрехите, нито в прическата му имаше нещо, което да не е подчинено на дисциплина. Стоеше изпънат; очите му не изучаваха тълпата, а се взираха в нея.

- ... патриархът чувства, че Ръфъс притежава силата да убеди благородниците на Трент, а църквата ще се погрижи за останалото. Не забравяйте, че тук не става дума за подбиране на най-добрия кон. Патриархът трябва да се спре на някой, който може да спечели съревнованието и Ръ-фъс е най-вероятният кандидат. На юг той е герой, а на север - част от местните. Видимо не е свързан с църквата. Избирането му за император би успокоило незабавно голям процент от населението, които иначе биха ни се противопоставили. Ръфъс може и да не накара Трент и Калис да се присъединят към Новата империя, но ще им попречи да се обединят срещу нас. Докато те се колебаят, ние ще консолидираме Аврин под властта на един император. След което систематично и последователно ще принудим първо Трент, а сетне и Калис да се присъединят или да очакват инвазия. Предвид превъзхождащите богатства и сили на Аврин, повече от вероятно е те да се присъединят безкръвно - още повече с Ръфъс на императорския престол.