Бар „Последен шанс“

А най-важното бе, че подкрепяше Кетрин относно Финтан. Никога не се оплакваше от дългите часове, които тя прекарваше с него, и с радост му посвещаваше голяма част от свободното си време. Не възрази дори когато Финтан започна да флиртува с него още при запознанството им.

— Благодаря ти — каза Кетрин, когато потеглиха с колата.

— За какво?

— За това, че не се почувства неудобно, когато Финтан започна да те сваля.

— Защо трябва да ми благодариш? — усмихна се Джо. — Хубав мъж флиртува с мен. Поласкан съм.

— Е, ще трябва да свикнеш с това. Мисля, че Финтан наистина те харесва.

Странно бе колко бързо Кетрин и Джо станаха много близки. Тя никога не бе имала толкова дълга връзка. А и отдавна не се бе доверявала на мъж така, както на Джо. Не че му се доверяваше абсолютно.

— Все пак ти вярвам достатъчно, за да ти кажа, че не ти се доверявам — засмя се тя.

— Благодаря ти — сериозно отговори той. — Имаш нужда от повече време. Аз не бързам. Много хора ми се доверяват.

Кетрин пазеше миналото си в тайна, сякаш бе скъпоценно бижу, но накрая почувства, че няма какво толкова да крие.

Знаеше всичко за семейството на Джо, а мълчанието й, когато станеше дума за нейните родители, вече изглеждаше прекалено. Затова един ден седна и му разказа за лудата си майка и за липсата на баща.

— А пък аз очаквах да ми кажеш, че си убила някого! — възкликна Джо. — Защо се държиш така, сякаш имаш от какво да се срамуваш?

— Искаш да кажеш, че нямам?

— Разбира се.

— Но аз съм незаконородена.

— Ти си Кетрин Кейси.

Изтощена от признанието, Кетрин полегна за няколко часа, но почувства как душата й се освобождава от страховете. А Джо започна истински да я опознава.

Глава 70

— Става нещо странно — каза Тара на Кетрин.

— Какво?

— Мисля, че превъзмогнах мъката си по Томас.

— Чудесно! Е, това се очакваше. Както казва Джо: „Времето лекува всички рани.“

— Не, нямам предвид, че е станало по-лесно — настоя Тара. — Просто тази сутрин, когато се събудих, проблемите бяха изчезнали.

Наистина имаше разлика. Обикновено се будеше и болката липсваше в първите няколко секунди, но постепенно идваше на фокус като проявена снимка.

— Изчезна. Изпари се — добави Тара. — Струва ми се, че въобще не съм живяла с него. Освен това съм доволна, че го забравих, защото не ме заслужаваше.

— Най-после нещо умно!

— Сега дори изпитвам съжаление към него.

— Не прекалявай.

— Така е, Кетрин. Той никога няма да бъде щастлив.

— Прекрасно. Томас не заслужава щастие.

— Независимо какво правех, той никога не бе доволен. Ако бях станала кльощава като клечка, щеше да се захване с нещо друго. Защото проблемът не бяха килограмите ми, а самият той.

— Нали не го казваш само заради мен? — подозрително попита Кетрин.

— Не! Не е ли страхотно? Преди исках да се появя неочаквано пред очите му, за да види колко съм отслабнала, но сега изобщо не ми пука. Не ми пука и за Марси. Ти беше абсолютно права — Томас ще превърне живота й в ад. Убедена съм, че й е казал как все съм била в лошо настроение, също както разказваше на мен за предишните си приятелки, та да се страхувам да показвам емоциите си. Но вече не ми пука! Животът ми не е скапан и си го харесвам!

Хванаха се за ръце и заподскачаха весело.

— Не че държа да имам деца, но сега поне имам избор, за разлика от горката Марси, която щеше да се забавлява повече с банката за сперма — ухили се Тара. — Благодаря ти за всичко, Кетрин. За това, че ме подслони и ме изтърпя. Още този уикенд ще започна да си търся собствено жилище. Но най-вече ти благодаря, задето не ми позволи да му звънна или да отида при него.

— Много по-разумно беше да нямаш контакт с него — съгласи се Кетрин. — В противен случай агонията ти щеше да се удължи и да се надяваш на нещо невъзможно.

— Така е, но още не мога да повярвам — учудено каза Тара. — Минаха само пет месеца, откакто го оставих, а винаги съм смятала, че разбитото сърце те скапва за години. Или поне докато срещнеш друг мъж. Преди винаги ставаше така.

— Знам — кимна Кетрин, която бе свидетел на вечните раздели на приятелката си. — Наистина е чудо. Преди се хвърляше към поредното гадже, веднага щом приключеше с предишното.

— Толкова зле ли бях?

— Да.

— И сега ми се иска да имам гадже — призна Тара. — Самотата ми тежи, а и изкарах няколко еднократни флирта.

— Но поне си останаха еднократни и не започна сериозна връзка.

— Защото мъжете бяха кретени, а изгубих предостатъчно време с такива. Вече няма да го правя.

— Виждаш ли? — развълнува се Кетрин. — Преди никога не си разсъждавала по този начин. Предпочиташе да излизаш с идиоти, отколкото да си сама. Променила си се.

— И ти.

— Всички ние. Лив е различна. Ти също. Предполагам, че дори и аз. Защо?

— Заради Финтан, нали?

Кетрин се опита да намери подходящите думи.

— Да, сигурно има нещо общо с болестта му. А и знам колко трудно е постоянно да живееш с мисълта, че трябва да се наслаждаваш на всеки миг — призна виновно тя. — Толкова лесно е да я забравиш и да приемеш всичко за даденост.