Читаем Баудолино полностью

— Но с това изобретение би могъл да убиеш човека, който се намира горе — казал Фридрих.

— Бих могъл, но никога не съм го правил. Веднъж поставих в стаята един петел. След опита се качих горе и петелът лежеше мъртъв.

Борон поклатил глава и прошепнал на ухото на Баудолино:

— Не му вярвай, той лъже. Ако петелът е умрял, това ще значи, че празното съществува, но тъй като то не съществува, петелът трябва да е още жив и здрав. Или може да е умрял, но от мъчението. — После се обърнал към Ардзроуни и казал високо: — Чувал ли си някога, че животните умират и в дъното на празни кладенци, където гаснат свещите? Някои вадят извод, че там нямало въздух, и значи имало празно пространство. А всъщност в дъното на кладенците липсва само тънкият въздух, но гъстият и зловонният остава и именно той задушава и хората, и пламъка на свещите. Вероятно същото се случва и в твоята стая. Ти изсмукваш тънкия въздух, но остава гъстият, който не може да се диша, и той е бил достатъчен, за да умори петела.

— Престанете — прекъснал ги Фридрих. — Всички тези машинарии са прекрасни, но освен онези огледала горе нито една не може да се използва за обсада или в битка. Тогава за какво служат? Да вървим, гладен съм. Ардзроуни, ти ми обеща хубава вечеря. Мисля, че е дошло време за нея.

Ардзроуни се поклонил и повел Фридрих и неговите хора към зала, която изглеждала наистина разкошна, поне за хора, които седмици наред се били хранили с оскъдните военни дажби. Ардзроуни им предложил най-доброто от арменската и туркменската кухня, включително техните тежки сладкиши, от които гостите получили усещането, че се давят в мед. Както се били уговорили, Баудолино и другарите му опитвали всяко блюдо, преди то да бъде поднесено на императора. Против правилата на дворцовия етикет (но по време на война етикетът претърпява множество изключения) всички седели на една маса и Фридрих весело се тъпчел и наливал, сякаш бил равен с тях, и слушал заинтригуван диспута между Борон и Ардзроуни.

Борон казвал:

— Ти продължаваш да упорстваш и да говориш за празното пространство, сякаш то е пространство, в което няма никаква материя, дори въздушна. Но пространство без материя не може да съществува, защото пространството е взаимоотношение между материи. Освен това не е възможно празното пространство да съществува, защото, както ни учат всички велики философи, природата се бои от него и не може да го търпи. Ако изсмучеш въздуха от една тръбичка, потопена във вода, водата се изкачва, защото не може да остави пространство, опразнено от въздух. Освен това слушай, всички предмети падат към земята, но статуята от метал по-бързо от късчето плат, защото на въздуха му е трудно да издържи тежестта на статуята, докато значително по-лесно издържа плата. Птиците летят, защото като махат с криле, придават на въздуха движение, което ги поддържа въпреки тежестта им. Те са поддържани от въздуха така, както рибите са поддържани от водата. Ако нямаше въздух, птиците щяха да падат, но обърни внимание, със същата скорост, с каквато би паднало всяко друго тяло. Между другото, ако в небето имаше празно пространство, звездите щяха да имат безкрайна скорост, защото нямаше да бъдат задържани в падането си, или в обикалянето си, от въздуха, който се съпротивлява на тяхното огромно тегло.

Ардзроуни му отвръщал:

— Кой е казал, че скоростта на едно тяло е пропорционална на неговото тегло? Както учи Йоан Филопон, тя зависи от движението, което му е придадено. И освен това, я ми обясни, ако нямаше празно пространство, как щяха да се преместват телата? Щяха да се блъскат о въздуха, който нямаше да им позволява да минат.

— Не е така! Когато едно тяло раздвижва въздуха, който се намира там, където отива тялото, въздухът заема мястото, което тялото е оставило! Също както когато двама души вървят в противоположни посоки по тясна пътека. Глътват си коремите, прилепват се всеки до стената и така полека-лека единият се протърква в едната посока, другият — в другата и в края на краищата единият заема мястото на другия.

— Да, защото всеки от двамата посредством силата на волята си придава движение на своето тяло. Но не е така при въздуха, който не притежава воля. Той се мести под напора на тялото, което се блъска в него. В момента, в който един предмет се движи и упражнява натиск върху въздуха, който е отпреде му, въздухът още не се е преместил и следователно не е заел мястото, което предметът току-що е напуснал, за да го тласне. И какво има на това място, макар и само за един миг? Има празно пространство!

До този момент Фридрих се бил забавлявал да следи диспута, но вече се отегчил.

— Хайде, млъквайте — казал. — Утре, ако искате, можете да оставите друг петел в горната стая. Сега ме оставете да изям този тук. И се надявам, че са му теглили ножа по обикновения начин.

25. Баудолино вижда Фридрих да умира на два пъти

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза