Баудолино

Вечерята се проточила до късно вечерта и императорът пожелал да се оттегли. Баудолино и приятелите му го последвали до спалнята му, която отново огледали внимателно на светлината на двете факли, закрепени на стените. Поета поискал да провери и отвора на камината, но той се стеснявал почти веднага, тъй че през него никой не можел да мине.

— Оттук и димът едва минава — казал той.

Погледнали и в килерчето, но явно никой нямало да може да се изкачи от дъното на отходния канал.

До леглото, до запаления вече светилник, имало кана с вода и Баудолино понечил да отпие от нея. Поета отбелязал, че не било изключено някой да посипе с отрова възглавницата, до която Фридрих можел да си опре устата, докато спи. Нямало да е зле, рекъл, императорът да има винаги подръка противоотрова, никога не се знаело…

Фридрих им казал да не прекаляват с подозренията, но раби Соломон смирено поискал думата.

— Господарю — казал той, — знаеш, че макар да съм юдей, се посветих напълно на делото, което ще увенчае твоята слава. Твоят живот е толкова скъп за мен, колкото и моят. Чуй ме. Сдобих се в Галиполи с едно извънредно силно средство против отрови. Вземи го — добавил и измъкнал стъкленичка изпод робата си, — давам ти го, защото в моя беден живот ще имам твърде малко случаи да бъда заплашен от могъщи врагове. Ако случайно през някоя от тези нощи се почувстваш зле, веднага го изпий. Ако са ти били дали нещо вредно, това ще те спаси веднага.

— Благодаря ти, раби Соломон — казал трогнат Фридрих. — Хубаво сторихме ние, тевтонците, когато решихме да закриляме хората от твоето племе, и ще постъпваме така и в бъдните векове, кълна ти се в името на моя народ. Приемам твоята спасителна течност и виж сега какво ще направя. — Измъкнал от пътната си торба ковчежето с Градала, което вече винаги носел ревниво със себе си. — Ето, виж — повторил, — изливам течността, която ти, юдеят, ми подари, в чашата, която е съдържала кръвта на Иисуса.

Соломон се поклонил, но озадачен прошепнал на Баудолино:

— Лечебната напитка на един юдей, която се превръща в кръвта на лъжемесията… Дано ми прости Господ Бог, да се свети вовеки името Му. Но всъщност тази история за Месията сте я измислили вие, гоите, а не Йешуа от Назарет, който е бил праведник и нашите равини разказват, че учел Талмуда при раби Йешуа бен Перахия. Освен това твоят император ми харесва. Мисля, че трябва да следваме повелите на сърцето.

Фридрих вече бил вдигнал Градала и се готвел да го върне в ковчежето му, когато Киот го спрял. Тази вечер всички си позволявали да се обръщат към императора, без да бъдат поканвали да го сторят: между малцината предани служители и техния господар, попаднали в едно място, за което още не знаели дали е гостоприемно, или враждебно, се била установила близост.

И Киот казал:

— Господарю, не мисли, че се съмнявам в раби Соломон, но и той може да е бил измамен. Позволи ми да опитам тази течност.

— Господарю, моля те, остави Киот да го стори — настоял раби Соломон.

Фридрих кимнал. Киот вдигнал чашата с обредна тържественост, после я допрял едва-едва до устата си, като че ли взимал комка. В този миг на Баудолино се сторило, че стаята се озарила от ярка светлина, но може би само някоя от факлите се била разгоряла на място, където имало натрупана повече смола. Киот останал известно време наведен над чашата, мърдайки устни, сякаш за да вкуси по-добре малкото течност, която бил поел. После се обърнал, притиснал чашата към гърдите си и я поставил внимателно в ковчежето. И го затворил внимателно, за да не вдига никакъв шум.

— Долавям уханието — прошепнал Борон.

— Виждате ли това сияние? — обадил се Абдул.

— Всички небесни ангели се спускат над нас — убедено казал Зосим и се прекръстил наопаки.

— Ах, кучият му син! — прошепнал Поета в ухото на Баудолино. — Под този предлог се изхитри да извърши своя обред с Градала и като се върне у дома, ще се фука от Шампан до Бретан.

В отговор Баудолино тихо му казал да не бъде толкова злобен, защото Киот наистина изглеждал така, сякаш се намирал на седмото небе.

— Никой вече не може да ни надвие — казал тогава Фридрих, обзет от силно мистично вълнение. — Скоро Йерусалим ще бъде освободен. И след това всички отиваме да върнем тази пресвета реликва на отец Йоан. Баудолино, благодаря ти за това, което ми даде. Аз наистина съм крал и първосвещеник…

Усмихвал се, но и треперел. Тази кратка церемония, изглежда, го била развълнувала дълбоко.

— Уморен съм — казал. — Баудолино, сега ще пусна резето на вратата. Бдете над съня ми и благодаря ви за вашата преданост. Не ме будете преди слънцето да се издигне високо в небето. После ще ида да се изкъпя. — И добавил още: — Ужасно съм уморен, иска ми се да не се събуждам векове наред.

— Достатъчна ще ти е една дълга и спокойна нощ, татко мой — отвърнал с любов Баудолино. — Не трябва да тръгваш в зори. Когато слънцето се издигне високо, водата няма да е толкова студена. Спи спокойно.

Излезли. Фридрих затворил крилата на вратата и те чули как спуска резето. Настанили се на скамейките.