Бедствие на високи токчета

— Мъж с чувство за хумор. Нещо повече, мъж с чувство за хумор по отношение на

секса

. — Бренди отметна глава и се засмя радостно. — Не знаех, че имало такова животно.

— А какви животни познаваш?

О, не. Нямаше да провеждат този разговор. Не сега.

— Ципът — подсети го тя.

— Ципът — повтори той. Разгледа гърба на роклята, мъчейки се да намери коварната закопчалка. — Няма го тук. Разбира се. Аз съм отчаян, а проклетият цип е скрит. — Пъхна пръст под деколтето и леко дръпна. — Не ми се иска да ти разкъсам роклята.

— Все едно. Никога няма да си я сложа втори път — категорично отсече Бренди и се усмихна при мисълта колко успешно се е развил планът й да изхвърли Алан от живота си с един грандиозен — и скъп — жест.

— Подсмиваш се като котка с перце от канарче в мустаците. — Той улови брадичката й и изчака тя да го погледне. — За кого си мислиш?

Тъй значи. Трябваше да стъкми някакъв отговор.

— За бившия ми годеник.

— Аха. Това обяснява страшно много. — Роберто излъчваше обаяние, сила… съблазън. — По-добре мисли за мен.

— Лесна работа. — Тя се поддаде на любопитството и сведе ръце към колана му. Разкопча токата и измъкна каиша от гайките. Без да бърза, разкопча копчето и смъкна ципа.

Пръстите й се отриха в горещата му ерекция. При допира Бренди се почувства жизнена както никога досега… Какво ли щеше да е да усети знойната му плът вътре в себе си? Предвкусването беше тъй невероятно, че тя се чувстваше оголена, нервна, нетърпелива… жадуваща.

Роберто я наблюдаваше с премрежени очи и отново я връхлетя онова усещане за опасност. Той я искаше така належащо, че гръдният му кош се надигаше и спущаше като ковашки мях. Бузите му бяха поруменели, а ръката му се свиваше, сякаш едва се сдържаше да не я грабне и да не я покори силом. Но ето че чакаше — могъщ мъж, смирен пред нейните желания.

Бренди установи, че флиртуването с опасността носи особена пикантност.

Слиповете му се издуваха и тя бръкна под ластика. Пръстите й се спускаха все по-надолу — не търсеха, просто го измъчваха. Когато най-сетне докосна неговата възбуда, той се подпря на дивана и притвори очи, за да изпита по-добре удоволствието.

Да го гледа как възприема ласките й беше могъщ афродизиак. Тя задъхано рече:

— Не губи време, а намери къде ми е ципа, защото току-виж аз сама съм си разкъсала роклята.

— Откога чакам да си поискаш. — Роберто едва-едва плъзна пръсти по деколтето й, но кожата й там пламна. Той откри ципа отстрани и набързо го разтвори.

Тя бе толкова стегната от напрежение, толкова чувствителна от еуфорията, че хлъзгавата коприна сякаш ожули кожата й. Зърната я наболяваха, не й стигаше въздух.

Той смъкна коприната от гърдите й като момче, развиващо опаковката на най-дългоочаквания си коледен подарък.

Хладният въздух ощипа зърната й. С лек ужас тя видя изражението на Роберто. В края на краищата Алан се оплакваше от гърдите й — били прекалено пищни, зърната били прекалено големи, прекалено розови, прекалено чувствителни…

Роберто гърлено простена и се наведе да я оближе, все едно тя му беше подарила съвършени диаманти в обков от чисто злато.

Езикът му, грапав и опитен, извикваше в нея толкова интензивни усещания, че ръцете й не устояха на копнежа да го помилват.

С длан тя обърна лицето му към своето. Кожата му запламтя, където го беше докоснала.

Тя бе предизвикала треската му.

Беше млада. Беше красива. Имаше дарби, за които мъжете бяха готови да убиват. За които Роберто би убил. Той извърна глава и целуна пръстите й, прогонвайки студа, който непрекъснато я измъчваше, откакто бе слязла от самолета в Чикаго. Накара сърцето й да се разтупти, а кръвта й да забушува. Съвършеното му тяло излъчваше мощ, а тя контролираше тази мощ.

Бренди се къпеше в своето превъзходство.

— Гледай.

С ръце на ханша тя се изплъзна от алената рокля.

Той гледаше със зинала уста как тя му разкрива прелестите си.

Тя изрита роклята.

Роберто простена шумно.

— 

Bella, bella!

Толкова си… красива. Красива!

Бузите му руменееха, черните му очи пламтяха.

Като се изключат дантелените прашки и високите токчета, тя беше гола, по-гола от когато и да било. Идеше й свенливо да се покрие с ръце, но това би било нелепо. Жребият беше хвърлен.

Роберто се изправи. С усмивка, която разкри правите му бели зъби, той изхлузи панталона си.

Бренди стоеше в трепетно очакване. Глождеше я споменът за първия път, когато го зърна на партито. Дали щеше да бъде удивена и сега?

Той смъкна слиповете си.

Отговорът беше прост, сбит… и всичко друго, но не и къс. Той беше едър мъж и нищо в него не представляваше разочарование. Коремът му беше оформен на плочки, задникът — стегнат, краката му бяха изваяни като на човек, който се занимава с езда, бурна езда… Бренди бавно си пое въздух и се запита дали би издържала на една бурна езда с него.

Дали би издържала, ако той въобще не я яхне.

— Кажи ми, cara. Кажи ми доволна ли си от мен.