Бедствие на високи токчета

Някак си подробностите от съдийското разпореждане досега й бяха убягнали. Беше прекалено изтощена от преживените шокове, за да си даде сметка за усложненията, но сега мозъкът й се размърда. С отчайващо бавно темпо, но все пак набираше скорост.

— Трябва да бъда в офиса. Току-що започнах работа.

— Аз също имам работа. Шеф съм на голямо акционерно дружество.

— Ти си крадец на диаманти!

— Това ми е странично занимание.

— По дяволите! — Бренди тупна с ръка по масата и чиниите подскочиха. — Кой си ти, всъщност?

— Точно за когото ме мислиш — светкавично отвърна той.

— Едва ли е възможно да си толкова лош — повиши тон тя.

— Ей сега ще приготвя качамака. — Ноно сипа малко зехтин в една тенджерка и включи котлона.

— Къде ще спим?

— Аз ще спя в хотела си. — С цялата си наглост Роберто звучеше спокоен.

— Не искам да спя в твоя хотел. Трябва да се прибера в апартамента си. Току-що се нанесох. Трябва да свърша някои неща. — Да оправи — отново — след погрома. Това нямаше да стане, ако си беше стояла вкъщи, вместо да се глези с декадентски разкош и да се люби с Роберто.

— Добре. Ти ще спиш в апартамента си, а аз — в хотела.

— Ще избягаш и аз ще обера калая!

— Вече ти дадох дума, че с нищо няма да спъна служебното ти израстване. — С цялата си наглост сега Роберто звучеше наскърбен.

— Малка Бренди, подай ми чиниите — помоли Ноно.

Тя ги събра и ги остави на плота.

— Направо не е за вярване, че ще спим заедно. Какво си е въобразявал съдията?

Дядо и внук се спогледаха. Бренди размаха пръст:

— Недейте така. За нищо на света няма да спя отново с Роберто. За нищо на света.

— Аха! — Ноно плясна Роберто по главата. — Какви си ги вършил? Бренди е свястно момиче.

Ужас.

Даже не можеше да оправдае с недоспиване лапсуса си. Току-що бе дремнала четири часа.

За сметка на това можеше да се оправдае с близостта на Роберто. Той очевидно предизвикваше засечки в мозъка й; иначе нямаше да прави такива елементарни грешки.

— Тя е свястно момиче и съвсем ще се освести, когато я нагостим хубаво. — Роберто многозначително погледна Ноно. — Повярвай ми. Знам го отличен опит.

— Значи има същия темперамент като баба ти. — Ноно мъдро кимна. — Скъпа Бренди, ще сервираш ли салатата?

Тя войнствено присви очи, но апетитното ухание на запръжка и на сос я изкуши. Изведнъж се почувства адски прегладняла. Разклати стъкленицата с олио и оцет и овкуси салатата, след което я разбърка с пластмасовата лъжица. Ноно донесе чиниите на масата и се настани от края. Роберто си свали престилката и седна до него. Бренди се разположи срещу Роберто.

Ноно им протегна ръце.

Бренди положи длан в неговата и се загледа в широката ръка на Роберто.

Не искаше да го докосва. Не стига, че слушаше топлия му глас с лек италиански акцент, но когато го докосваше, забравяше какви неприятности й е създал, съмнителната му честност, мръсната му професия и усещаше тялото му до нея, в нея, върху нея. Това я караше да го желае — желание, на което не се знаеше дали ще устои.

Роберто не беше мъж за жена, стъпила здраво на земята, с очи, устремени право към целта. За жена като нея.

Но двамата мъже я чакаха да затвори кръга за молитва, затова тя неохотно стисна Робертовата длан.

Ето, че не беше толкова страшно. Можеше да издържи…

Ноно изрече традиционния католически благослов и завърши с: „Отче наш, молим ти се, подкрепяй ни. Амин“.

Ноно и Роберто стиснаха ръцете й.

— Амин — прошепна Бренди, изненадващо за себе си.

При първата хапка едва удържа радостното си възклицание. Това не беше храна, а амброзия. След още една хапка вдигна поглед и осъзна, че мъжете я гледат.

— Вкусно е — похвали тя яденето.

Дядо и внук се ухилиха и започнаха да се хранят.

Бренди беше довършила първия си резен полента, когато Роберто съобщи:

— Разговарях също така със сестра ти.

Бренди остави вилицата.

— Говорил си с Ким?

— Тя позвъни и аз вдигнах телефона ти.

— Защо не ме събуди?

— Спеше толкова сладко. Не се притеснявай, проведохме ползотворен разговор.

— Обзалагам се. — Днес злополучията се редяха едно след друго. — Какво й каза?

— Че ще се грижа за теб.

— О, не. — Бренди си представи реакцията на Ким. Сестра й не беше от жените, които вярват на мъжката честна дума.

Всъщност в това отношение двете си приличаха.

— Тя иска ти да й се обадиш. — Той улови ръката й, когато Бренди се надигна да стане. — Покажи малко уважение към труда ни. Можеш да й звъннеш след вечеря.

— Когато съм гладна, не съм заядлива — раздразнено рече Бренди.

— Не, миличка. — Ноно я отряза абсолютно спокойно. Когато вдигна поглед, установи, че Бренди го гледа яростно. — Прощавай! За миг прозвуча досущ като жена ми.

Роберто сведе глава и се опита да скрие усмивката си.

Опитът му не се увенча с успех.

— Според мен двамата трябва да пренощувате при мен — предложи Ноно.

Бренди се нуждаеше от известно усамотение, за да проумее как така всичките й планове са разбити на пух и прах. Затова се усмихна и го потупа по ръката.

— Благодаря ти, Ноно, но не нося никакви дрехи. Даже четка за зъби нямам. А след толкова ядене днес определено ще ми трябва четка за зъби.