Бяла смърт

— Да. Те отговориха, че не е нужно да давам показания, и ми казаха да напусна страната.

— Добре. Вярвам ти — каза Остин.

— Сериозно? Не ми приличаш на човек, който се доверява току-така.

— Не зная какво друго да кажа, без да те обидя.

— С нищо не можеш да ме обидиш.

— Радвам се да го чуя. Но какво те кара да мислиш, че ми пука дали делото срещу Райън е справедливо, или не?

— Не те моля да ти пука за Маркъс.

От тона й пролича, че зад меките й черти се крие твърда стомана. Остин потисна усмивката си.

— Какво точно искаш от мен, Тери?

Тя отметна кичур коса от челото си.

— Да се гмурнеш до „Морски страж“.

— И какво би постигнало подобно гмуркане?

— Би могло да докаже, че Маркъс е невинен.

— Как по-точно?

— Не зная. — Тя разпери ръце. — Но може би ще откриеш нещо. Зная само, че Маркъс казва истината. Честно казано, голяма част от радикализма му е въздух под налягане. На практика той е упорит прагматик и най-добросъвестни преценява всеки риск. Не е от хората, които ей така ще тръгнат да вземат на таран военни кораби. Освен това той обичаше „Морски страж“. Дори самичък подбра нелепите психеделични цветове. Никой на борда не искаше да има пострадали.

Остин се облегна, сплете пръсти на тила си и се загледа в настойчивото й изражение. Харесваше му как красивите й устни се извиват нагоре в усмивката на Мона Лиза дори когато беше сериозна. Непринуденият й вид не можеше да скрие чувствената жена, спотайваща се зад изумителните й очи. Имаше хиляди причини просто дай благодари за компанията, дай стисне ръката и дай пожелае късмет. Може би имаше и добри основания да обмисли молбата й. Беше прекрасна. Може би имаше своя кауза. И я поддържаше страстно, независимо дали бе правилна, или не. Полетът му беше след два дни. Нямаше причина краткият му престой на островите да бъде отегчителен.

Заинтригуван, Остин изхъмка, поръча още по едно кафе и каза:

— Е, добре. Разкажи ми точно какво се случи.

8

След няколко часа Остин бе безкрайно далеч от топлината на кафенето и за пореден път потъваше в студените води, затворен в тумбестата защитна броня на алуминиевия тежководолазен костюм. Докато се спускаше към дълбините, се усмихна, като си представи как ли щеше да реагира Бекер, ако разбереше, че датски съд помага на Маркъс Райън и SOS.

След като се раздели с Тери Уелд, той се върна в хотела, обади се на капитан Ларсен и го помоли за разрешение да се спусне още веднъж от „Тор“. Каза, че иска да направи снимки за доклада за спасителната мисия, което донякъде бе вярно. Ларсен тутакси се съгласи и дори изпрати катера специално за Остин. Бекер го бе помолил да остави костюма на борда, така че всичко бе налице.

Дълбокомерът показваше, че наближава дъното. Той забави спускането си с кратки включвания на вертикалните перки и увисна на петнадесет метра над носа на крайцера. Морето не бе губило време и веднага се бе заело да погълне кораба. По корпуса вече имаше водорасли. Ята риби сновяха навън и навътре през люковете, привлечени от организмите, които се бяха наместили в закътаните ъгълчета на кораба.

Остин снима с цифровия апарат отвора, направен от „Морска минога“ по време на спасителната операция, както и триъгълната рана на корпуса, оставена от „Морски страж“. Беше разпитал капитан Ларсен за последното известно местоположение на кораба на екозащитниците спрямо крайцера и се насочи най-общо в посока на корабокрушението.

Използва стандартния модел на търсене — предприе серия приблизително успоредни курсове, докато светлините на прожекторите не осветиха психеделично боядисания корпус. Също като крайцера, корабът на SOS вече се сдобиваше с покривало от морска растителност. Комбинацията от водораслите и боядисването бе доста стряскаща. „Морски страж“ лежеше на дъното върху левия си борд и изглеждаше в съвсем добро състояние, като се изключеше смазаният нос.

Остин огледа разбитата предна част и си припомни показанията на Райън. Беше казал, че двигателите полудели и престанали да се подчиняват на управлението. Нямаше начин да провери думите му, без да влезе в машинното отделение, но управляващата система бе по-лесна за оглед, тъй като отчасти бе външна. Управлението на съвременните кораби се осъществяваше от комбинация между електроника и хидравлика. Но все пак при всички компютри, GPS и автопилоти, основната концепция не се различаваше особено от онази по времето, когато Колумб вдигнал платна и отплавал да търси Индия. От единия край е щурвалът или румпелът. От другата — рулят. Завърташ кормилото и рулят също се завърта и насочва кораба в желаната посока.

Остин се зарея над кърмата, направи рязък завой и се спусна няколко метра надолу до високия колкото човек рул.

„Интересно“.

Рулят бе непокътнат, но нещо не беше наред. Към него бяха прикрепени две метални въжета, продължаваха от лопатата към двете страни на корпуса. Той проследи въжето покрай десния борд до една стоманена кутия, голяма горе-долу колкото куфар. Беше заварена за корпуса. От нея към трюма продължаваше електрически проводник.

„Още по-интересно“.